Черния Хари като че ли единствен разбираше какво предстои.
— Ей сега — каза той на Кейн. След което подмина Нейтън, грабна сребърната купа от поставката над камината и продължи по коридора. — Срамота ще е да се похаби подобна вещ, нали? Затова ще я прибера — обясни, когато Джейд понечи да протестира. — Кейн няма нищо против да я взема, затова спри да се мръщиш.
Междувременно Нейтън беше влязъл в салона, а Стърнс, като прошепна и кимна за късмет, издърпа Джейд навън и затвори вратата.
— Какво толкова имат да говорят? — попита Джейд Черния Хари. — Те дори не се познават!
Трясъкът, който чу отговори на въпроса ѝ.
— Боже мили! Те ще се избият — извика тя. — Хари, направи нещо! — нареди му докато се опитваше да отмести иконома от вратата.
Хари обви раменете ѝ в опит да я успокои.
— Виж момиче, тези двамата нямаха търпение да се хванат за гушите още откакто се видяха за първи път. Остави ги. Хайде да отидем да хапнем. Готвачката точно приготвя десерта.
— Моля те, Хари!
— Хайде! — опита се да я успокои той. — Хората ми ме чакат.
Но тя продължи да вика и чичо ѝ се отказа. Не че го притесняваше шума, като се имаше предвид този който идваше от салона.
— Винаги си била голям инат, момиче — измърмори и се отправи към трапезарията мушнал под мишница сребърната купа.
Веднага щом Хари се скри в трапезарията, на входната врата се потропа и Стърнс очевидно се поколеба между задълженията си.
— Дали милейди би проверила кой ни търси? — опита да надвика шума той. Беше скръстил ръце пред гърдите си, а гърбът му беше опрян на вратата. Джейд застана до него, след което изимитира стойката му:
— Милейди ще пази тази врата, докато ти провериш кой ни търси.
Икономът поклати глава.
— Няма да стане, лейди Джейд. Вие искате да влезете при маркиза.
— Разбира се, че искам да вляза — потвърди тя. — Кейн се бие с брат ми и двамата са решили да се избият един друг.
Пореден трясък разтресе стените. Слугата реши, че вероятно един от мъжете е запокитил канапето към стената и веднага сподели това с младата жена, но тя не се съгласи.
— Май нечие тяло се удари в стената, Стърнс. О, моля те! — И въобще не си направи труда да го моли повече, когато той поклати глава.
Внезапно входната врата се отвори и двамата гости привлякоха вниманието на Джейд и Стърнс.
— Това са херцог и херцогиня Уилямшър — прошепна икономът ужасен.
Маниерите на девойката моментално се промениха.
— Да не си посмял да мръднеш от тук, Стърнс.
След което се втурна през фоайето и се поклони пред родителите на Кейн. Херцогът ѝ се усмихна, но херцогинята едва я забеляза, вперила поглед към затворената врата на салона. Точно тогава през вратата се долетя още едно сквернословие. Мащехата на Кейн ахна от изумление.
— Ти отне девствеността ѝ, копеле!
Думите на Нейтън отекнаха във фоайето и на Джейд ѝ се прииска да закрещи. Внезапно ѝ се прииска маркизът да убие брат ѝ. Но после си спомни, че имат гости:
— Добър ден — изстреля. Трябваше да вика, за да могат херцогът и херцогинята да я чуят. Почувства се като глупачка.
— Какво става тук? — настоя да узнае херцогинята. — Стърнс, коя е тази дама?
— Казвам се Джейд. Брат ми и аз сме приятели на сина ви.
— Но какво става оттатък?
— Провеждат малка дискусия. Кейн и Нейтън… брат ми… нали разбирате… имат доста ожесточен спор за… — тя потърси помощ от иконома, докато отчаяно се опитваше да намери правдоподобно обяснение.
— Реколтата — извика Стърнс.
— Реколтата? — Херцог Уилямшър изглеждаше напълно объркан.
— Това е нелепо — отсече херцогинята, а късите ѝ руси къдрици затанцуваха около лицето ѝ.
— Да, реколтата — потвърди Джейд. — Кейн вярва, че ечемикът и пшеницата трябва да се садят веднъж в годината. Нейтън пък мисли, че полето не трябва да остава незасято. Нали така, Стърнс?
— Да, милейди — изкрещя Стърнс и направи гримаса, когато звукът на строшено стъкло огласи въздуха. — Моят господар е непримирим по този въпрос.
— Да, непримирим — съгласи се младата жена. — Наистина е такъв.
Херцогът и херцогинята скептично се взираха в нея. Навярно я мислеха за луда. Тя сви рамене и се предаде:
— Заповядайте по стълбите, моля!
— Не ви разбрах? — Зачуди се херцогинята.
— Заповядайте на горния етаж — повтори Джейд.
— Искате да се качим горе?
— Да. Очакват ви. Мисля, че той е във втората стая отдясно, но не съм сигурна. — Почти изкрещя последните думи, защото шумът от салона отново достигна пронизителни височини.