Младата жена се загледа в това, което някога беше количка за чай.
— Стърнс, остави бутилката — нареди Кейн.
— Както кажете, милорд. Бихте ли искали да ви изправя на крака преди да си тръгна?
— Винаги ли е толкова благовъзпитан?
— Благовъзпитан? Не и той. Ако закъснея за вечеря, ми изяжда порцията.
— Точността е качество, на което все още ви уча милорд — отвърна Стърнс.
— По-добре му помогни да стане — каза Нейтън. — Слаб е като… новородено.
Двамата мъже отново избухнаха в смях.
— Стърнс, по-добре помогни на Нейтън — нареди Кейн. — Той понесе повече удари от мен.
— Никога не се отказваш, нали, Кейн? — обади се брат ѝ. — Много добре знаеш кой спечели боя.
— Как ли пък не? — Маркизът използва любимия израз на Нейтън. — Ти едва ме докосна.
Джейд бе чула достатъчно. Обърна се, решена да се махне колкото се може по-далеч от тези двама идиоти, но Кейн сграбчи подгъва на роклята ѝ в последния момент.
— Седни, Джейд!
— Къде? — извика тя. — Счупили сте всички столове в тази стая.
— Джейд, двамата с теб трябва да си поговорим. С Нейтън стигнахме до съгласие. — Кейн се обърна към брат ѝ и каза: — Няма да е лесно.
— Никога не е било лесно — кимна другият.
Маркизът постави чашата си на пода и бавно се изправи.
— Нейтън? — попита, като се взираше в жената, която толкова сладко се мръщеше насреща му. — Мисля, че можеш да изпълзиш оттук и да ни оставиш няколко минути насаме.
— Да изпълзя, как ли пък не — изръмжа Нейтън, докато се изправяше на крака.
— Не искам да оставаме насаме — възпротиви се Джейд.
— Твърде лошо! — отговори Кейн.
— Родителите ти са горе — продължи тя, когато той се опита да я прегърне. След това зачака за правилната реакция, но с неудоволствие установи, че той изобщо не бе впечатлен от това. — Те чуха всичко. Стърнс им каза, че се карате за реколтата.
— Реколтата? — обърна се Кейн към Стърнс.
Икономът кимна и тръгна да излиза от стаята рамо до рамо с Нейтън.
— По-скоро регулярността на засяването ѝ, милорд. Само това можах да измисля за момента предвид обстоятелствата.
— Те не му повярваха — прошепна Джейд, която звучеше сякаш му доверяваше смъртен грях.
— Мога да си представя — отвърна Кейн сухо. Изведнъж забеляза, че изглеждаше така, като че всеки момент ще се разплаче. — Това разстрои ли те, Джейд?
— Не, не това — извика тя. Толкова му беше ядосана, че дори не можеше да измисли подходяща обида. — Качвам се в стаята си — прошепна. — Имам нужда няколко минути да остана сама.
Не спомена, че възнамерява да опакова багажа си, защото беше сигурна, че или Нейтън, или Кейн ще се опитат да ѝ попречат, а тя просто не беше готова за още една конфронтация.
Без да каже дори сбогом, Джейд напусна стаята и колкото и да ѝ се искаше да си поплаче, не го направи преди да си поговори надълго с чичо си. Хари трябваше да разбере, а и тя не искаше той да се тревожи за нея.
Намери го да оглежда някакъв сребърен сервиз в трапезарията. Точно когато пъхаше една вилица в пояса си, тя го извика. Той се обърна и ѝ се усмихна:
— Взимам всичкото сребро с мен, момиче. Кейн би искал да е в моята колекция.
— Да, със сигурност — отвърна му тя. — Чичо, искам да поговорим насаме.
Мъжете веднага се оттеглиха в коридора. Джейд седна до чичо си, взе ръцете му в своите и тихичко му обясни какво ще направи. Каза му също и какво се беше случило през изминалите две седмици, но нарочно забрави да спомене кошмарите си и интимните моменти с Кейн. И двете неща щяха само да го разстроят, пък и той не би могъл да направи нищо, за да ѝ помогне. Не, не би могъл да направи така че кошмарите да изчезнат, още по-малко би могъл да я накара да спре да обича Кейн.
Чичо ѝ се намръщи на няколко пъти, докато тя обясняваше, но накрая се съгласи с нея. Призна, че никога не се е съмнявал в способността ѝ да се грижи за себе си. В края на краищата, тя била неговата любимка, а и най-добрата от всички останали.
— Ще те чакам да се върнеш във вилата. — Обеща ѝ и я целуна по бузата, след което каза: — Пази си гърба, момиче. Гаднярите нападат в гръб. Не забравяй Макиндри.
Джейд кимна, като си спомни за пирата, който беше белязал гърба ѝ с камшика си. Беше гадняр и се беше промъкнал зад гърба ѝ. Чичо ѝ обичаше да използва тази случка като урок.
— Ще го помня — обеща тя.
Момичето остави чичо си да преглежда какво още би могъл да отмъкне от Кейн и се качи горе да опакова багажа си. На път за стаята си мина покрай тази на Колин. Вратата бе затворена, но чу жизнерадостния смях на херцога примесен с шумното, не особено елегантно хълцане на съпругата му. Майката на Колин очевидно бе погълната от емоциите си.