Безопасността на Колин вече не беше нейна грижа. Каза си, че задачата беше изпълнена. Всичко беше свършило!
Двамата пирати я чакаха в коридора. Джимбо носеше подаръка за сбогом, който тя беше заръчала на Хари да осигурят.
— Тръгваме с теб, нали? — прошепна Матю.
— Ще се видим отзад — прошепна Джейд.
— Ще приготвя конете на Кейн за езда — прошепна другият ѝ приятел.
— Ако откраднеш кон, може и да те обесят — вметна Матю, а широката му усмивка доказваше, че наистина го мисли.
— Кейн няма да каже на никого — каза Джимбо. Той хвърли поглед на чантата на Джейд и тръгна след приятеля си.
— Срамота… Как да се държим на ниво след като никой…
Думите му заглъхнаха зад ъгъла на коридора и младата жена веднага отиде в спалнята на Кейн. Постави една дългостеблена бяла роза върху завивката и прошепна „Аз съм Пейгън“.
Това е! Обърна се да си ходи, но забеляза черната му роба, просната на стола близо до прозореца. Импулсивно я сгъна и я пъхна под мишница. Ароматът му все още се носеше от дрехата, слаб, но щеше да я успокоява през нощите, изпълнени със зловещи кошмари.
Време беше да си върви.
Нейтън и Кейн си мислеха, че Джейд си почива в стаята. Маркизът искаше да поговорят, но брат ѝ го убеди, че тя се нуждае да остане насаме, за да се успокои.
— Може и да не си разбрал още, но Джейд не е от хората които обичат да им заповядват — обясни той.
Тъй като Кейн много добре го беше забелязал, дори не си направи труда да коментира.
После разговорът продължи с належащите задачи, а Хари трябваше да изостави инвентаризацията си, защото притежаваше остър ум и можеше да помогне. Кейн не беше спрял да го наблюдава отблизо и бе стигнал до забележително заключение. Този тип беше цивилизован. Но беше запазил откритието за себе си, защото подозираше, че пиратът щеше да срещне трудности да приеме истината.
Черния Хари наистина започна да недоволства за това, че ще трябва да изгори кораб.
— Ще похабим толкова добра дървесина — измърмори под нос. — Но можеше да е и по-зле. Поне няма да изгорим любимата ми „Емералд“ — добави той. — Да, щеше да е по-зле. По-скоро ще прободете сърцето ми с кол, отколкото да изгорите кораба на милото ми дете. „Емералд“ беше дом за мен и Джейд в продължение на много години.
Преди Кейн да каже каквото и да било, чичото го изненада, като добави, че напълно е съгласен момиченцето му да прекрати това, с което се е занимавала досега.
Изминаха цели два часа докато всички постигнат съгласие и Хари отново се отправи към трапезарията.
— Този ще ви изяде ушите — провлече Нейтън. — Освен това ще ви обере до шушка — ухили се той. — Хари определено обича да поддържа нивото си.
— Може да вземе каквото поиска — обади се Кейн. — Джейд имаше достатъчно време да се успокои, Нейтън. Крайно време е аз и сестра ти да си поговорим.
— Ако започнеш да я поучаваш, само ще…
— Няма да я поучавам — отвърна маркизът. — Просто ще я запозная с моите очаквания.
— Значи ще я поучаваш — провлачено каза братът.
Кейн и Нейтън излязоха във фоайето точно когато херцогинята слизаше по извитото стълбище. И двамата спряха да я поздравят. Мащехата на маркиза се усмихваше, докато попиваше с дантелена кърпичка крайчеца на очите си. Очевидно си бе поплакала добре.
Гуинет за малко да изгуби самообладание, когато видя Нейтън. Сграбчи парапета и изпусна лека въздишка на изненада, преди да се съвземе и да продължи надолу по стълбите. Когато стигна фоайето се приближи до Кейн.
— Това ли е приятелят пират на Колин? — прошепна.
Нейтън я чу.
— Аз не съм пиратът Пейгън, мадам, но съм приятел на сина ви.
Тонът му явно бе доста рязък, защото дамата се приближи плътно до Кейн и го хвана за ръката. Красивите ѝ кафяви очи стреснато се разшириха, но храбро успя да продължи да се усмихва.
— Много приличате на пират — обяви тя, докато оправяше полите на розовата си рокля в очакване на отговора му.
— А вие много ли сте виждали, мадам? — намеси се Кейн.
— Не, никога — призна мащехата му. — Но този джентълмен съвсем точно съвпада с представата ми за такъв. Най-вероятно заради дългата коса — обясни, като се обърна отново към Нейтън. — И белега на ръката ви, разбира се.
— Освен това целият е в кръв — изстреля Кейн.
— Това също — призна отново херцогинята.
Маркизът се беше пошегувал, но от сериозното ѝ изражение осъзна, че тя не е разбрала, че се шегува с нея.