— Пиратите определено обичат шумните кавги — кимна му.
— Мадам, Колин не обясни ли, че… — започна Кейн.
— Синът ми настоява идентичността на Пейгън да остане в тайна — прекъсна го тя. — Но аз не съм глупачка — добави, като хвърли многозначителен поглед към Нейтън. — Не съм вчерашна и знам кой е Пейгън — кимна отново. — Хенри също знае.
— Хенри? — зачуди се Нейтън.
— Баща ми — поясни Кейн.
— Хенри никога не греши, скъпи! — Херцогинята говореше на гостенина им и той се улови да кима в съгласие.
— Значи аз съм Пейгън — обяви ухилен до уши. — Щом Хенри никога не бърка?
Дамата се усмихна, доволна, че той толкова спокойно е приел твърдението ѝ.
— Не се тревожете, сър, аз ще запазя вашата тайна. А сега, Кейн, къде е тази очарователна млада дама, с която бях толкова груба?
— Вие никога не се държите грубо — прекъсна я доведеният ѝ син.
— Но аз не се представих по етикета. Е, къде е?
— Почива си горе — отговори Нейтън. — Защо питате?
— Много добре знаете защо. — Раздразнението ѝ беше очевидно.
— Така ли?
— Трябва да се извиня за поведението си, разбира се, но също така трябва да ѝ благодаря за всичко, което е сторила за нашето семейство.
— Нейтън е брат на Джейд — подметна Кейн.
— Много добре го знам — отвърна тя. — Зелените му очи веднага го издадоха.
Херцогинята пристъпи към мъжа, когото смяташе за долен пират.
— Наведи се, скъпо момче, защото трябва да те целуна, задето си бил такъв верен приятел.
За миг Нейтън се смути, защото мащехата на Кейн звучеше като командир, който раздава заповеди. Почувства се неудобно като малко момче, без да има и понятие защо. И все пак направи каквото му бяха наредили, а херцогинята го разцелува по двете бузи.
— Трябва да измиеш тази кръв от себе си, скъпи. След това Хенри ще може да те приветства като добре дошъл в семейството.
— Той също ли ще го разцелува мадам? — Кейн не можеше да скрие, че откровено се забавлява от притеснението на Нейтън.
— Едва ли — долетя отговорът на мащехата му.
— И защо трябва да ме приветства с добре дошъл в семейството? — поинтересува се Нейтън.
Херцогинята се усмихна без да си дава труд да обясни какво има предвид. Вместо това отново се обърна към доведения си син.
— Трябваше да се досетя, че нищо нямаше да се получи с лейди Ашли.
— Коя е лейди Ашли? — Пиратът отчаяно се опитваше да проследи нишката на разговора.
— Една плюшена топка — отговори Кейн.
Мащехата му пренебрегна обидата и продължи:
— Хенри веднага се сети. Зелените очи… и червената коса, разбира се. — Тя погали русите си къдрици и хвърли поглед през рамо към Нейтън. — Хенри никога не греши.
Младият мъж се улови, че отново се съгласява с тази жена. Все още нямаше представа за какво точно говори тя, но намираше лоялността към съпруга ѝ за похвална.
— Хенри е направо безгрешен. — Маркизът изрече на глас мислите на Нейтън.
— Моето момченце е толкова отслабнало — отбеляза херцогинята. — Тънък е като тръстика — тя се отправи към трапезарията. — Отивам да открия Стърнс. Колин се нуждае от едно хубаво топло ястие.
Кейн бързаше да отиде при Джейд и напълно забрави за Хари и хората му. Нейтън обаче се сети и за миг се зачуди дали да не предупреди маркиза или да спомене на майка му за гостите, но после реши просто да изчака и да види какво ще стане. Пък и домакинът им вече беше преполовил стълбите, а херцогинята се беше скрила зад ъгъла. Затова започна да брои. Беше стигнал само до пет, когато пронизителен писък разцепи въздуха.
Шумът спря Кейн. Той се обърна и видя Нейтън да се подпира на рамката на вратата широко ухилен.
— Какво по… — започна той.
— Хари — изстреля братът на Джейд.
— Мътните да го вземат! — Кейн заслиза обратно — Хари.
Херцогинята вече пищеше като полудяла.
— По дяволите, Нейтън! Можеше да ме подсетиш.
— Да, можех.
Точно когато маркизът достигна най-долното стъпало, горе на стълбището се появи баща му.
— Какво, за бога, става тук — изкрещя той. — Кой вдига такъв шум?
— Съпругата ви, сър. — Нейтън изпревари Кейн.
Маркизът изгледа кръвнишки госта си, след което се обърна към баща си. Беше раздвоен между това да се притече на помощ на мащехата си или да възпре баща си да извърши убийство. Смразяващият поглед на херцога го убеди да се заеме първо с него. Пък и Хари нямаше наистина да нарани мащехата му, въпреки че вероятно я беше изплашил до смърт.
— Татко, всичко е наред, наистина. — Кейн го хвана за ръката, когато баща му слезе при него.