Когато миналата пролет се завърна у дома, след гостуването в ранчото на баща си, Каси разказа на майка си всичко за съседските семейства Катлин и Маккъли, както и за новата си приятелка Джени Катлин, която бе с две години по-малка от Каси. Според нея Джени бе тъжна и унила, тъй като мечтаеше да се омъжи, а за нейно огромно съжаление единствените хубави млади мъже в околността бяха четиримата сина на Ар Джей Маккъли — заклети врагове на семейството й.
Сега на Каси наистина й се искаше Джени да не бе споменала за тях, когато й каза, че копнее да се омъжи. Това я бе навело на мисълта, че може би Джени не мразеше съседите си, за разлика от майка си и по-възрастните си братя. Освен това забеляза как Клейтън Маккъли, най-младият син на Ар Джей, гледаше Джени в църквата и как всеки път младото момиче се изчервяваше, когато срещнеше погледа му.
Това също навярно няма да те изненада, мамо, но аз успях да замеся и семейство Стюарт в тази вражда — поне един негов член — себе си. Татко не знае още нищо за това, но съм сигурна, че никак няма да е очарован, когато разбере. Аз рано или късно ще си замина, но той ще трябва да остане тук и да живее с тези хора.
И преди да започнеш да го проклинаш, че ми е позволил да се замеся в тази каша, трябва да ти кажа, че той не беше тук, за да ме спре. Всъщност всичко започна доста преди той да замине, малко след като пристигнах, но нещата се пазеха в строга тайна и никой не подозираше нищо. Татко получи писмо от някакъв приятел в Северен Тексас, с когото от две години се пазари за един бик, който бил спечелил множество награди. Човекът най-после се решил да го продаде. Освен това не обвинявай татко, че ме е оставил тук сама, тъй като той мислеше, че ще отсъства не повече от две седмици, а аз съм вече на двадесет години и съм напълно способна да се грижа за ранчото — разбира се, когато не си пъхам носа в чужди работи. Татко искаше да замина с него, но аз отказах, тъй като вече бях започнала своята… е, никак не е лесно да го кажа. Това, което направих, бе, че се опитах отново да стана сватовница и за нещастие този път успях.
Удаде ми се да убедя Джени Катлин и Клейтън Маккъли, че двамата са влюбени един в друг. И наистина изглеждаше точно така, мамо! И двамата бяха едновременно изненадани и доволни от моите измислици. Никак не бе трудно да ги събера заедно и само след три седмици да им помогна да избягат в Остин, за да сключат тайно брак. За нещастие през първата брачна нощ те установили, че не се обичат един друг и че целият им любовен роман е плод единствено на моето въображение.
Очевидно отново сбърках, но това едва ли е нещо ново за теб. Както сама знаеш, правя го доста често. Разбира се, опитах се да оправя нещата. Отидох в ранчото на семейство Катлин и се опитах да им обясня, че намеренията ми са били добри, макар и погрешни. Дороти Катлин не пожела да разговаря с мен. Синът й Бък ме посъветва незабавно да напусна Тексас и никога повече да не се връщам.
Бък не го бе казал толкова любезно, но майка й не биваше да знае колко ужасно бе избухването му, нито пък да научи за заплахите, които й отправиха семейство Маккъли. Те направо й определиха кога да замине, ако не иска да изгорят ранчото на баща й из основи. Не бе необходимо да споменава, че Ричард Маккъли й прибира пощата, казвайки й, че се е изгубила. Тъкмо поради това не бе получавала писмо от майка си през последните шест седмици. Нито пък имаше нужда да тревожи майка си, като й разкаже как веднъж — когато излезе от банката в Коули, върху седалката на кабриолета й бе разлята меласа. Както и това, че трима от работниците на баща й бяха подмамени да напуснат, включително й надзирателя. Разбира се, немислимо бе да й каже и за бележката, която намери пъхната под предната врата на къщата, в която се казваше, че ако още веднъж видят котката й да обикаля околността, ще имат честта да я поканят на барбекю.
Майка й не биваше да знае и за случилото се със Сам Хедли и Рафърти Слейтър. Те бяха наемни работници в ранчото на Катлин и я бяха пресрещнали в града, където успяха здравата да я изплашат. След този инцидент Каси винаги носеше колта си, когато ходеше в града. И щеше да продължи да го прави, въпреки недоумението и хладината, с която я гледаха местните жители.
За нищо на света нямаше намерение да съобщава на майка си, че баща й отсъстваше вече седем седмици и че очакваше да се върне не по-рано след три, тъй като новозакупеният от него бик го бе ритнал. В резултат Чарлз Стюарт имаше няколко счупени ребра и един крак. Девойката отново въздъхна и продължи писмото: