— Да, сър — кимна Коста. — Мога да ви я покажа, ако желаете.
— Само че много накратко. — Дейвий се чувстваше малко неудобно. — Моля да ме извините, господин Върховен сенатор, но по план излитаме към Ангелиада след по-малко от час. Влекачът ще ни вземе след двадесет минути. А правилникът ни задължава в това време всички люкове да са затворени.
— Двадесет минути са повече от достатъчни — увери го Форсайт. Ронион нервно пристъпваше от крак на крак до него. Без да вдига поглед, Форсайт му направи знак да го последва. — Водете, господин Коста.
От много години не се бе качвал на борда на работен кораб като „Газела“. Достатъчно дълго, за да забрави колко малки, тесни и неприятни са те, особено в сравнение с лайнерите и официалните правителствени кораби. Внимателно, като се опитваше да не докосва стените повече от необходимото, той вървеше през лабиринта след Коста.
— Извинявайте за бъркотията, господин Върховен сенатор — каза Коста през рамо, когато наближиха един отсек, пълен с наполовина разглобени машини, които напълваха коридора и продължаваха надолу по тясната стълба към най-ниската част на кораба. — Дейвий са работили почти цяла нощ, за да подготвят „Газела“ за полет, но очевидно все още остават някои неща за довършване.
— Мислех, че „Гейбриъл“ би трябвало да се грижи за поддръжката на ловните кораби — каза Форсайт.
— Не зная — сви рамене Коста. — По-добре да попитате Ханан. Ето, стигнахме.
Той спря пред малка блестяща кутия, свряна между два стигащи до тавана рафта, натъпкани с прибори. От горната ѝ част излизаха половин дузина кабели, които изчезваха някъде зад рафтовете.
— Това е първичният логически модул на експеримента ми — обясни Коста. — Той събира данни от датчиците, разположени върху и непосредствено под външната обвивка, прави им предварителен анализ и изпраща резултатите на вторичния модул, инсталиран в компютърната зала.
Форсайт кимна и огледа шестте кабела. Лесно разпозна четири от тях — три стандартни лентови за предаване на данни и един нисковолтажен захранващ кабел. На другите два…
— А в какво всъщност се състои експериментът? — попита той.
— Надявам се да ми даде някаква следа за причините на тези необясними радиационни изригвания — каза Коста. — Все още не съм напълно убеден в теорията за самофокусиращата се радиация, която беше предложена.
— Да, и аз останах с такова впечатление от статията ви. — Форсайт кимна към кутията. — Разкажете ми по подробно.
Коста заговори и скоро се впусна в сложни обяснения за спектрални анализи, ядрено-спирални завихряния и реално-времеви анализ. Форсайт бе в състояние да разбере едва половината. Но и тя му бе достатъчна, за да разбере, че обясненията не се базират само на случайно заучени фрази. Който и да бе Коста — каквато и схема да следваше, — определено си беше написал домашното.
— Интересно — отбеляза Форсайт, когато Коста приключи. — И това ли е всичко, което цели експериментът?
— Не е ли достатъчно за един експеримент?
— Разбира се, че е. — Форсайт го погледна право в очите. — Любопитен съм за двете енергийни линии, прикрепени към логическия ви модул — и посочи двата кабела, привлекли вниманието му. — Нали няма да започнете да ме убеждавате, че са просто допълнителни сензори?
Ъгълчето на устата на Коста трепна.
— Не, те са част от нещо съвсем друго. Един малък допълнителен тест, който искам да направя покрай основния експеримент.
— И какъв е този тест?
Коста се поколеба.
— Съжалявам, господин Върховен сенатор, но наистина не мога да говоря за това. Отнася се до откритие на друг член на института и обещах да го запазя в тайна.
— Дори от висши правителствени лица? — Форсайт си позволи една леко заплашителна нотка.
— Съжалявам — повтори Коста. — Можете да се обърнете направо към доктор Фрашни. Може би той няма да има нищо против да ви обясни подробностите. Но аз но мога.
— Ясно — каза Форсайт. Изучаваше лицето на младия мъж. Странно. Бе останал с мисълта, че един добър мошеник няма да се опитва да отклонява въпроси, когато лесно може да им измисли отговор.
Освен ако наистина не изпълняваше някаква задача за доктор Фрашни. Мислено си отбеляза Пирбазари да направи справка.