Выбрать главу

Сред бръмченето на машините се чуха приближаващи се стъпки. Обърна се и забеляза Ханан, който изникна зад гърба на Ронион.

— Съжалявам, господин Върховен сенатор — каза той, но дойдох да ви кажа, че влекачът пристигна.

— Благодаря ви. — Форсайт погледна часовника си. Наистина бяха изминали точно двадесет минути, откакто двамата с Ронион се бяха качили на борда. Ако корпорация „Гейбриъл“ се славеше с нещо, то бе неизменната точност. — Няма да ви притеснявам повече. Успешен лов.

— Благодаря, господин Върховен сенатор — отговори Ханан. — Ако обичате, оттук, моля. Ще ви заведа до изхода. А, между другото, репортерите започнаха да пристигат.

Форсайт се закова на място.

— Репортери ли? Какво правят репортери тук?

Ханан примигна.

— Защо… Мислех, че вие сте им се обадили.

— Определено не съм! — озъби се Форсайт, измъкна телефона си и набра някакъв номер. Това пътуване трябваше да бъде тайна, по дяволите. И ако вината беше на Пирбазари…

— Да? — обади се Пирбазари след второто позвъняване.

— Форсайт се обажда. Какви са тези репортери около „Газела“?

За секунда настъпи пълна тишина.

— Репортери ли?

— Да, репортери. Мисля, че съвсем ясно казах, че не желая да се споменава за присъствието ми тук.

— Не сме споменавали на никого за пътуването ви, господин Върховен сенатор — възрази Пирбазари. — Единственото ми предположение е, че жената от рецепцията е стигнала до това решение на своя глава.

И е предупредила шефовете си, а те на свой ред — и медиите, събиращи се в момента, подобно на предвкусващи предстоящия пир лешояди. Да, това обясняваше нещата. За съжаление.

— Чудесно. И сега какво ще правим?

— Най-добре да останете на борда на кораба, докато не си тръгнат. Можете ли да накарате онзи Дейвий да им каже, че не сте там?

— По всяка вероятност — изръмжа Форсайт. — Само дето в плана има един малък проблем. „Газела“ отлита за Ангелиада. Не вярвам да се зарадват от гостуването ни, докато си вършат работата. Не, трябва да направиш нещо оттам. И трябва да го направиш през следващите три минути.

Недалеч от Ронион Ханан Дейвий прочисти гърлото си.

— Господин Върховен сенатор? — Той стеснително вдигна ръка.

Форсайт впери поглед в него.

— Какво?

— Ако не можете да излезете сега, с удоволствие ще ви приемем като наш гост — каза той. — Разполагаме с достатъчно пространство и за двама ви.

Форсайт се облещи. Автоматичният любезен отказ заседна в гърлото му. Това предложение бе абсолютно нелепо.

Но пък от друга страна, защо не? Останалите Върховни сенатори говореха маса глупости за това как ангелите са бъдещето на Емпирей, но доколкото знаеше, нито един от тях не бе и припарвал до ловен кораб. За човек с неговото положение това изглеждаше като нещо съвсем в реда на нещата.

Освен това щеше да си спести неприятностите да се среща с репортерите и да отговаря на въпроси, на които точно в момента не желаеше да отговаря.

— Добре, господин Дейвий — каза той. — Приемам предложението ви. Зар? Стига си се паникьосвал. Ще предприема едно пътуване до Ангелиада с „Газела“.

Този път мълчанието от другата страна продължи по-дълго.

— Шегувате се, сър. — Гласът на Пирбазари прозвуча зашеметено.

— Точно обратното — отговори Форсайт. — Защо не?

— Защо не ли? Това не е обичайната ви операция по събиране на данни, господин Върховен сенатор. Става въпрос за Ангелиада. Електромагнитни излъчвания, смъртоносни изригвания на твърди частици, унищожителни магнитни полета…

— Освен това става въпрос за ловен кораб, Зар — напомни му Форсайт. — Те са специално проектирани за подобни условия.

— Освен това не сте запознат със спецификациите му, сър — рязко каза Пирбазари. — Това е основното правило за безопасност. Съжалявам, но не мога да подкрепя подобно действие.

— Ясно — каза Форсайт. — Продължавай работата си. Ще ти се обадя, когато се върна.

Прекъсна връзката и пъхна телефона в джоба си.

— Е? — обърна се той към Ханан. — Моля да бъда приет на борда, капитане. Или каквото се казва в подобен случай.

— О, тук не сме толкова официални, господин Върховен сенатор. — Ханан се изчерви. — Ако ми позволите да ви покажа каютите ви…

— Остави на мен — намеси се Коста. — Така ще можеш да подготвиш кораба.