— Задачата не е била от лесните — каза Ханан. — Бил е много близо до Ангелиада. Наложило им се е да използват робот, за да го изтегли до влекача.
— Можем ли да го видим? — попита Коста.
— Опитвам се — каза Ханан. — Много са далеч и летят в противоположна посока. Да опитаме…
И внезапно образът се появи на всички дисплеи.
Орнина рязко пое дъх. Коста се почувства още по-зле. „Небесният стрелец“ бе развалина — корпусът му бе страшно огънат, обшивката от прехваления емпирейски двоен сандвич беше почерняла и осеяна с пробойни.
— Трябва да е навлязъл наистина навътре, за да получи такива поражения — чу се да казва той.
— Да — съгласи се Ханан. Май и на него му бе прилошало. — Много по-навътре от допустимото. Радиационното изригване сигурно е унищожило всичките им уреди Преди… — Той млъкна.
„Преди да ги убие“ — мислено довърши Коста. С усилие отклони погледа си от разбития кораб.
За да открие, че Форсайт го наблюдава.
Устоя на погледа му и след това се извърна, като смътно се питаше какво ли става зад това безчувствено лице. Всъщност не му пукаше. В момента всичките му мисли бяха насочени към ужаса, стоварил се върху онзи кораб.
— Излизат от обхват — промърмори Ханан.
Коста отново погледна към дисплеите. Мъртвата черупка и теглещите я лъскави кораби на ЕмОт бяха стигнали до предела на телескопите на „Газела“ и образът започна да избледнява.
— Към института ли го карат?
— Вероятно най-напред в обеззаразителен док — отговори Ханан. — Сигурно излъчва страшно много вторична радиация. Нали видя колко е дълъг кабелът на влекача.
Форсайт се размърда в креслото си.
— Господин Дейвий, казахте, че обикновено се получават задръствания, когато ловните кораби не пристигат в същия ред, в който са излетели. А в други случаи?
— Какво имате предвид?
— За да бъде вярна теорията на института за самофокусиращата се радиация, ловните кораби би трябвало понякога да изхвърлят известни количества материя в Ангелиада — каза Форсайт. — Ако това е така, то те би трябвало да изхвърлят маса и през останалата част от пътуването си.
— Което би наложило рекалибриране на катапулта и съответно забавяне — кимна Ханан. — Хм. Никога не се бях замислял за това. Джерико?
— Не зная дали изобщо някой се е замислял. — Коста погледна Форсайт с известно уважение. От собствения си скромен опит знаеше, че управляващите не се отличават с креативно мислене. Или Форсайт бе изключение, или емпирейците бяха открили начин да привличат към управлението по-умните граждани — нещо, което бе чуждо за Мира.
Или имаше нещо общо с факта, че емпирейскптг политици носеха ангели.
Изведнъж се усети, че останалите продължават да чакат.
— Не зная дали математиката ще помогне в случая добави той, като отново върна вниманието си към въпроса. — Възможно е количеството необходима за пораждането на самофокусираща се радиация маса да е в рамките на толеранса на катапулта. Струва си да се провери.
— Имам списък на всички забавяния, които са ни се случили през последната година — обади се Орнина.
— Как да ги извикам? — Пръстите на Форсайт се колебаеха над разположената до креслото му клавиатура.
— Позволете на мен. — Коста се освободи от ремъци те си и внимателно доближи в ниската гравитация креслото на Форсайт. Извика ехо на екрана на Орнина и хвърли един бърз поглед. — Не виждам нищо особено.
— И аз — обади се Ханан. — Но това може и нищо да не означава. Един кораб за една година не е много представителна извадка.
— Все пак да опитаме. Ще позволите ли, господин Върховен сенатор?
— Разбира се. — Форсайт обърна клавиатурата към него.
Компютърната библиотека на „Газела“ разполагаше с два пакета за статистическа обработка. Коста ги извика и ги прегледа набързо.
— Не мисля, че някой от тях ще се справи с толкова малка извадка. — Ханан следеше ехото от един от дисплеите си.
— Така е — съгласи се Коста. — Но знам една програмка, която би могла. Само да се сетя как точно работеше.
Това беше високоспециализирана програма, която беше научил през първата година в университета. Наложи му се да я пусне два пъти, докато заработи. Накрая успя. Подаде данните на Орнина и я пусна да изчислява.
— Интересна програма — отбеляза Форсайт. — Колко време ще ѝ е нужно?
— Около две минути — отговори Коста. — Бързината не е сред преимуществата ѝ.