Зарея поглед из кабината, за да успокои напрегнатите си от взиране очи.
Креслото на Чандрис бе празно.
Сърцето му бясно заблъска в ушите му. Нямаше я. Беше се измъкнала някъде през последните една-две минути, без никой да забележи.
Отвори уста, за да оповести откритието си, но не каза нищо. Може просто да беше отишла за Ронион. Или да свърши някоя също така безобидна задача.
Само че Форсайт вече ѝ бе казал да не ходи при Ронион. Ако беше намислила нещо…
Програмата оповести със звуков сигнал, че е приключила. Коста се наведе над клавиатурата и извика резултатите.
Не си заслужаваше усилията.
— Прав си — обърна се той към Ханан. — Един кораб за една година не е достатъчен.
— Катапултът обаче би трябвало да разполага с пълни данни — отбеляза Орнина. — Може би ще ги помолите да ни изпратят копие, господин Върховен сенатор.
— Със сигурност бих могъл — отговори Форсайт. — Но, както вече казах на господин Дейвий, аз съм тук инкогнито. Бих искал нещата да си останат така.
— Разбирам. — Орнина погледна Ханан и от изражението ѝ Коста разбра, че точно тази информация някак ѝ е убягнала. — Извинете. А…
— Може би институтът също може да получи копие побърза да се намеси Коста. — Когато се приберем, ще помоля Язон да направи нещо по въпроса.
— А може да има и друг начин да се доберем до тази информация — многозначително каза Ханан и чукна няколко клавиша. — Ако случайно на контролната станция обучават някой новак…
Прочисти гърлото си и вече произнасяше някаква много официално звучаща реч, когато Коста тихомълком се измъкна навън.
Първо отиде до каютите на Ханан и Орнина. Не че наистина очакваше да открие Чандрис там, просто мястото му се стори подходяща отправна точка. За свое учудване, чу приглушения звук на течаща вода. Някой в каютата на Орнина вземаше душ.
Поколеба се пред вратата. През съзнанието му миниха пет-шест възможности — някои определено смущаващи. Но ако Чандрис бе на път да направи нещо нередно, негов дълг бе да разбере. Събра кураж, отвори вратата да надникна вътре.
Нямаше никого, но на леглото лежаха спретнато сгънати дрехи. Вратата на банята беше отворена.
Преградата на душа беше само частично прозрачна, но това бе достатъчно. Размерите и формата на силуета недвусмислено показваха, че вътре е Ронион. Сам.
Коста бързо изскочи в коридора. Бузите му горяха от объркване и раздразнение. Ефектът Чандрис естествоно — половин час с нея и все ще намери начин да се направи на глупак. Но поне не се бе опитвала да измами Ронион.
Тогава къде беше?
Дали имаше смисъл да продължава да търси? В края на краищата тя можеше да е заета с някаква съвсем невинна работа по кораба. А и нищо не пречеше Орнина или Ханан да са я изпратили някъде, докато той се мъчеше със статистическата програма.
Откъм дъното на коридора се разнесе тих стържещ звук.
Звукът се повтори още три пъти, преди да локализира източника му — работилницата. Чандрис напрегнато се беше навела над шлайфмашината.
— Какво правиш тук? — попита той и пристъпи вътре.
Тя не подскочи, не се извъртя, не направи нищо, което обикновено правят хората, когато ги хванат натясно. Но на Коста му се стори, че ѝ отне частица от секундата повече, преди да обърне глава към него.
— Какво мислиш, че правя? — спокойно попита тя. Работя.
— Сега? — Той се приближи и се наведе над шлайфмашината. Към електронните скоби беше закрепен кристал с размерите на контактна леща. — Точно преди катапултирането?
— Защо не? — сви рамене тя. — Ханан и Орнина могат да се справят спокойно и без мен. Пък и ми се видя доста пренаселено.
— И това е вярно. — Коста погледна пак кристала и се намръщи. Нещо във формата и големината му беше познато…
— Ти нямаш ли си друга работа? — прекъсна мислите му Чандрис. — Да си настройваш апаратите или нещо подобно?
— Не, всичко е готово — разсеяно отговори той. Някъде бе виждал нещо подобно, сигурен беше. При това наскоро. Само да си припомни…
— Добре тогава, по дяволите обноските — озъби се Чандрис. — Махай се оттук и ме остави да си върша работата.
— Добре де. Стига си се ежила.
Хвърли последен поглед към кристала…
И внезапно образът изплува пред очите му. Върховен сенатор Форсайт му подава ръка на площадката до „Газела“. На гърдите му, във фин златен обков, виси кристал с…