Коста впи яростен поглед в Чандрис. По лицето ѝ разбра, че се е сетила за догадката му.
— Да — изръмжа тя. — И сега какво?
— Какво ли? — изсъска Коста. — Ти да не си полудяла?
— Парите им трябват — каза тя. — За кораба. И особено за Ханан. Страда от дегенеративно нервно разстройство, ако не си забелязал.
— Това беше нечестно — студено отвърна Коста. — Аз бях онзи, който го отнесе в лечебницата, ако не си забелязала.
Тя го погледна за момент… и за негово учудване кимна.
— Прав си — призна. — Това беше евтин номер.
— Да, така е — кимна Коста. Част от яда му се беше изпарила. — Виж какво, мъчно ми е за Ханан. И на мен би ми се искало да го видя здрав. Но не това е начинът.
Тя го изгледа спокойно.
— И как смяташ да ме спреш? Имам предвид, без да ме накиснеш?
Коста се намръщи. Значи си мислеше, че се опитва да не въвлече в неприятности нея? Само да знаеше…
— Ще кажа на Дейвий. — Той се обърна към вратата — Те със сигурност ще намерят начин да ти отнемат ангела на Форсайт.
— Форсайт не носи ангел — каза след него Чандрис. — У Ронион е.
— Какво искаш да кажеш? — обърна се Коста. — Ронион не носи ангел.
— Носи го в джоба си — отговори тя. — Затова разлях машинно масло върху него и го пратих под душа. Така успях да го взема и да го огледам по-отблизо.
Коста се намръщи. Нима и помощниците на Върховните сенатори носеха ангели? Не… нелепо беше.
— Не дават ангели на помощниците — каза той. — Носят ги само Върховните сенатори.
— Е, в такъв случай у него е ангелът на Форсайт — настоя тя. — Може и той да го е откраднал.
— Но Форсайт носи…
— Носи фалшификат. — Тя посочи недовършения кристал. — Също като този.
Студени тръпки преминаха по гърба на Коста. Върховен сенатор да носи фалшификат?
— Сигурно има някаква грешка. — Устата му внезапно бе пресъхнала.
— Няма начин — отсече Чандрис. — Познавам усещането от ангела.
Коста се сети за собствения си контакт с ангел в института. Не беше почувствал нищо, колкото и да се мъчеше.
— Не знаех, че ангелите могат да се почувстват по някакъв начин.
— Някои хора не могат да различават вкуса на различните видове гъби — язвително каза Чандрис. — Не мога да ти обясня защо знам, че тук има ангел. Просто го знам. Върховният сенатор носи менте. Точка.
Погледът на Коста се отклони от лицето ѝ. В основата на цялата му задача лежеше предпоставката на Мира, че емпирейските лидери се намират под влияние на чуждопланетен разум. Но ако не бе вярно… ако всъщност се окажеше, че Върховните сенатори не носят ангели… тогава заплаха не съществуваше.
Освен ако Форсайт не бе взел сам подобно решение. В такъв случай той нарушаваше емпирейските закони заради някакви лични цели. Може би имаше особено мнение за ангелите?
Както и да е, и в двата случая трябваше да разнищи нещата. Което за съжаление означаваше, че отново трябва да бие отбой.
— Няма да кажа на Дейвий — каза той, великолепно осъзнавайки, че Чандрис ще го разбере погрешно. — Поне засега. Но ще държа Ронион под око. И ако му свиеш ангела, няма да ти се размине.
Обърна ѝ гръб и излезе.
Чандрис гледаше след него, за момент забравила за кристала. Отново се случи. Коста я хвана в крачка как прави нещо незаконно… и просто си тръгна, вместо да се намеси.
Сега разбираше, че това не е просто защото не иска да се забърква. Имаше нещо по-особено. Това беше опит да избягва ситуации, в които би привлякъл вниманието към себе си.
И по-точно, в които би привлякъл вниманието на властите към себе си.
Бавно се завъртя към кристала. Коста не бе онзи, за когото се преставаше — това беше ясно още от първия път, когато стъпи на „Газела“. Не беше и обикновен мошеник.
Тогава?
Облегна се и замислено впери поглед в тавана. Преди много време бе споменал нещо — някаква надменна забележка, която за момента ѝ прозвуча странно, но тя така и не намери време да ѝ обърне внимание.
Онова шантаво подхвърляне за парфюми афродизиаци.
Посегна към компютърния терминал. Но в същия момент интеркомът иззвъня.
— Чандрис? Къде си? — попита Орнина.
За част от секундата Чандрис се поколеба дали да не измисли някаква прибързана и убедителна лъжа. Отказа се.