— Май ще е най-добре да отиде в каютата — предложи Орнина. Вече бе отишла до Ронион, стискаше го успокоително за ръката и го гледаше в лицето.
Още няколко жеста, последвани от енергично поклащане на глава…
— Не иска — преведе Форсайт. — Казва, че се страхува да остане сам.
— Имаме ли някакви успокоителни в аптечката? — попита Чандрис.
— Би трябвало. Знаеш ли как да се оправиш с нея?
Тя кимна и започна да се разкопчава.
— Веднага се връщам.
Отне ѝ известно време, докато се добере до лечебницата, намери съответната ампула и се върне. Междувременно останалите бяха закопчали Ронион в креслото на Коста, но иначе нещата си бяха същите — той изглеждаше ужасно нещастен.
— Благодаря, Чандрис. — Орнина взе успокоителното и посегна към ръката на Ронион.
Той дръпна ръката си и очите му френетично се впиха във Форсайт.
„Всичко е наред — каза му Върховният сенатор. Това само ще ти помогне да се успокоиш.“
Ронион неохотно протегна ръка. Орнина допря ампулата до кожата и окуражаващо му се усмихна.
— След няколко минути ще се почувстваш по-добре. Върховен сенатор Форсайт и аз ще останем тук до теб.
Ронион кимна — вече изглеждаше малко по-отпуснат. Чандрис ги заобиколи и седна в креслото на Орнина. За времето, през което бе ходила до лечебницата, пращенето на гама-лъчите се бе превърнало в тих, но постоянен ромон. Направи проверка на местоположението.
Резултатът се появи. Тя го погледна и се намръщи.
— Точен е — тихо се обади Ханан.
Тя рязко вдигна глава към него и започна да я завладява ужас.
— Сигурен ли си? — попита, като се опитваше да говори тихо.
— Проверих го три пъти за последните петнадесет минути. Няма грешка.
Чандрис се обърна към пулта. Ужасът ѝ се засили. Ако наистина се намираха толкова далеч от Ангелиада…
— Радиацията се засилва — промърмори тя. Хвърли поглед към Коста, който наблюдаваше как Форсайт и Орнина се носят около Ронион. — Точно както каза Коста.
— Да — каза Ханан. — Само се моля корпусът на „Газела“ да издържи допълнителното…
Млъкна и ехото от последните му думи изчезна в тишината.
В пълна тишина…
— Коста? — Чандрис рязко се обърна към него.
— Знам — мрачно отговори той. Вече бе скочил от креслото си и се носеше към мястото на Чандрис. — Гама-лъчението спря.
Стомахът на Чандрис се сви. През съзнанието ѝ прелетя спомен — някой в Барио разказваше история как веднъж огромна вълна се надигнала от морето и помела голяма част от главния пристанищен град на Ухуру. А преди вълната цялото море се отдръпнало, сякаш се готвело да удари.
— Ханан, включи радиото — каза Коста. — Предупреди всички за предстоящо радиационно изригване.
— Да. — Ханан посегна към комуникационната секция на пулта си.
Не успя. Без никакво предупреждение зловещата тишина беше разкъсана от взрив.
Вълната удари… и „Газела“ се озова в центъра ѝ.
26.
Ханан крещеше, но агонизиращият му писък едва се чуваше над яростната градушка на гама-лъчението, което изпълваше кабината.
— Какво става? — надвика Форсайт шума.
— Радиационно изригване! — изкрещя в отговор Чандрис. Орнина беше до Ханан и се мъчеше да изключи протезите му. Чандрис посегна към ремъците си…
— Чандрис, дай въртеливо движение! — извика Коста. — Иначе корпусът ще се изпече!
Орнина намери превключвателя и Ханан се разтресе в креслото си.
— Прав е, Чандрис! — изкрещя тя. — Действай!
Чандрис изруга и набра командата. Дисплеите бяха нечетивни поради внезапно появилите се многобройни снежинки и за миг тя не беше сигурна дали е набрала командата вярно.
— Успя ли? — изкрещя Коста.
— Млъкни де! — изкрещя му и тя, докато се мъчеше да разчете дисплеите. Все още не успяваше, но почувствм как тежестта ѝ започна да се увеличава. — Добре. Въртенето се ускорява.
Обърна се към Ханан. Орнина и Форсайт го бяха измъкнали от креслото му и го поддържаха от двете страни. А лицето на Орнина…
— Орнина?
Тя обърна пребледнялото си лице към Чандрис.
— Много е зле. — Гласът ѝ почти се губеше в заобикалящия ги трясък. — Трябва веднага да го отнесем в лечебницата.
— Ще ви помогна. — Чандрис понечи да стане.