— Не! — рязко каза Форсайт. — Ще се справим. Вие двамата с Коста ни измъкнете оттук.
— Но…
— Недейте да спорите! — изрева Върховният сенатор. — Да не искате да свършим като онзи кораб?
Чандрис преглътна при спомена за останките от „Небесния стрелец“.
— Ще опитаме. Коста, идвай тука.
— Да. — Коста се промуши покрай останалите и седна в креслото на Ханан. — Какво все още работи?
— Предполагам, че основните линии са в изправност.
Чандрис превключваше между отделните сензори на „Газела“. — Те са многократно подсигурени и имат допълнително екраниране. Но не получавам нищо от сензорите.
— Изпържени — изръмжа Коста. — Или трасето е изключило.
— Трябва да е трасето — съгласи се Чандрис. — Нямам отговор и от резервните модули.
— Не ти трябват, за да подкараш кораба! — нетърпеливо извика Коста. — Щом основните линии още работят, пали двигателите и да изчезваме.
— Да, ама има само още един проблем — озъби се Чандрис. Гърлото започваше да я боли от непрестанните опити да надвика ужасното пращене. — Не зная къде се намира Ангелиада.
— Какъв е проблемът? Нали повече или по-малко се насочвахме към нея. Просто обърни.
— Да, но без сензори не можем да определим кога сме завили на сто и осемдесет градуса! — Може би гърлото не я болеше само от викането. А просто се бе стегнало от страх. — Ти самият каза, че „Стрелецът“ се е приближил прекалено много.
Една дълга минута единственият звук в кабината беше бурята от гама-лъчи. Чандрис продължаваше да превключва между сензорите, търсейки нещо — каквото и да е, — което все още работи. Само снежинки.
— Ами вътрешните уреди за навигация? — попита Коста. — Имат ли външен дисплей?
Умът на Чандрис препусна през спецификациите на „Газела“.
— Да, но трябва да се свали панелът, за да се стигне до него. Нямаме достатъчно време.
С крайчеца на окото си забеляза Коста да се навежда над панела на Ханан.
— Чакай малко — извика той. — Имам една идея, Погледни дисплей ВК-5.
Извика го. Същите разноцветни снежинки, както на всички останали.
— Е, и?
— Продължавай да гледаш. Шумът трябва да се засилва и да отслабва на около половин минута.
Взираше се в дисплея и се чудеше що за игра играе Коста. Оказа се прав. Трудно се забелязваше, но цикълът определено съществуваше.
— Добре, има го. И какво от това?
— Това са данните от моя експериментален пакет — каза Коста. — Закрепен е за една от командните линии и затова все още можем да получаваме данни от него. И когато шумът е най-силен, сензорите са насочени към Ангелиада…
— Не става — поклати глава тя. — Не е достатъчно. Може да се движим с кърмата към Ангелиада.
— Задръж малко, не съм свършил. — Очевидно Кости измисляше всичко, докато говореше. — Така. Вече се въртим около надлъжната си ос. Значи трябва да накараме кораба да се завърта бавно и около напречната и да наблюдаваме дисплея. Поставил съм сензорите на носа. Това означава, че единственият стабилен шум ще се наблюдава, когато носът не е към Ангелиада. Прав ли съм?
Чандрис се замисли.
— За това ще ни трябва време. Не зная дали разполагаме с толкова.
— Или това, или рискуваме да се приближим още повече — възрази Коста. — Да имаш по-добра идея?
— Ако ми хрумне, ще ти се обадя — озъби се Чандрис и даде команда за напречно въртене. — Добре, започна се. Продължавай да гледаш.
Усети промяната на въртенето на „Газела“ от налягането в тъпанчетата. На дисплея шумът продължаваше едва забележимо да се засилва и да отслабва. Някак отсъстващо се чудеше дали имат изобщо някакъв шанс, или лъченията на Ангелиада ще изгорят контролните линии — и самите тях — преди да разберат коя е правилната посока.
Чудеше се дали Ангелиада вече не е убила Ханан.
— Май започва да се стабилизира — извика Коста.
Чандрис се взираше в дисплея. Очите я боляха. Може би. Но при целия страничен шум почти нищо не можеше да каже. Само да имаше някакъв начин да блокира част от радиацията, проникваща през обшивката…
А може би имаше. Пресегна се към панела и набра една команда.
— Продължавай да гледаш — нареди на Коста.
Отначало не се случи нищо. Но секунди по-късно шумът от дисплеите малко намаля. Конфигурацията, която се опитваше да види, се появи пред очите ѝ…