— Това е! — изкрещя Коста. — Давай!
Чандрис удари клавишите и към пращенето от гама-лъчите се прибави ревът на двигателите.
— Сигурен ли си? — изкрещя тя.
— Да — извика в отговор той. — Успях да зърна и числата при намаляването на шума. Как успя?
— Изхвърлих цялата питейна вода и половината гориво — отговори Чандрис. — Помислих, че може и да блокира гама-лъчите.
— Не би трябвало — каза Коста. — Масата не е достатъчна, за да се забележи с просто око. Но не мога да споря срещу резултата.
При последната му дума вълната изчезна също така внезапно, както бе започнала.
Известно време Чандрис само гледаше Коста; ушите ѝ звъняха от неочакваната тишина. Един заблуден гама-лъч изпращя във високоговорителя — почти приятелски в сравнение с ада, през който бяха преминали.
— Не вярвах, че ще успеем — най-сетне проговори Коста.
— И аз — призна Чандрис, смътно учудена от желанието си да сподели подобно нещо пред Коста.
Коста задържа погледа си върху нея. След това — изглеждаше почти смутен — се извърна към дисплеите си.
— Някакви щети?
Чандрис се бе обърнала наполовина към панела си, когато мисълта ги сполетя едновременно.
— Ханан! — Чандрис успя да проговори първа.
Коста вече безуспешно се мъчеше да включи интеркома.
— Не работи — рязко каза той. — Отивай. Аз ще наглеждам нещата тук.
— Добре. — Чандрис се освободи от ремъците и се измъкна от креслото си.
И се закова на място. Форсайт стоеше до вратата и я гледаше мрачно.
— Трябва веднага да се свържете по радиото. — Той и подаде информационен цилиндър. — Свържете се с Централата и им кажете, че имаме спешен случай ЕмОт синьо-три — тук са оторизиращите кодове. Ще ви дадат приоритетно катапултиране до Сераф.
Сърцето на Чандрис прескочи.
— Ханан?
Форсайт кимна.
— Още е жив, но едва диша. Нещо свързано с екзопротезите, не зная какво точно. Орнина казва, че е абсолютно наложително да го закараме в болница колкото се може по-скоро.
„Само не Ханан! — безмълвно се помоли тя. — Само не Ханан!“
— Как е радиовръзката?
— Започва да се възстановява. — Коста взе цилиндъра. Гласът му беше толкова мрачен, колкото и на Форсайт. — Отивай. Ще се свържа веднага щом успея.
— Добре. — Тя пое дъх, размърда внезапно омекналите си крака и тръгна към вратата.
— Синьо-три — напомни Форсайт на Коста, когато Чандрис се изравни с него. Погледът му за секунда срещна нейния. — И ако изникнат проблеми, споменете името ми. Ясно?
После отново погледна към Чандрис.
— Да вървим. Ще ви заведа при него.
Алармата иззвъня.
— Катапулт, изстрелване при първа възможност нареди комодор Леши. Паракондуктурния метал под обшивката нададе обичайния си протест. И внезапно звездите изчезнаха от екраните.
След всички тези месеци в средата на нищото „Комитаджи“ се връщаше вкъщи.
Леши направи бърза справки с дисплеите си — по-скоро по навик. „Комитаджи“ бе готов за този полет от дълго време.
— Прехвърляне след пет секунди — обяви щурманът. — Три, две, една…
Звездите се появиха отново.
— Проверка на местоположението — нареди Леши.
— Местоположение изчислено, комодор — минута по-късно се обади навигаторът. — Намираме се на малко по-малко от три милиона километра от Сцинтара.
Леши кимна. При положение че бяха тръгнали от почти седемстотин светлинни години разстояние през фактически неизпробван катапулт, подобно отклонение можеше да се смята за нищо.
— Изчислете курса към Сцинтара — каза той. — Тръгваме щом сме готови. И установете лазерна връзка с планетата. Нека знаят, че сме тук.
— Вече знаят, господин комодор — обади се свързочният офицер. — Пристига съобщение.
Леши натисна няколко клавиша на конзолата си. Минута по-късно на екрана се появи познато лице.
— Говори капитан Хорвак от мирски кораб „Баланики“. Повтарям: капитан Хорвак вика комодор Леши.
— Изпратихме потвърждение, господин комодор — каза свързочният офицер.
Леши кимна, докато мислено броеше двадесетте секунди, необходими на сигнала да достигне целта си. Беше стигнал до двадесет и едно, когато лицето на Хорвак се промени.
— Добре дошли, господин комодор — енергично каза той. — Вие пристигате последни — останалата част от флота се събра преди почти седмица. Всичко върви по план. Преди два дни получихме капсула от „Скийн“ с потвърждение, че пашкулът е изградил хиперпространствена мрежа. Или поне мисли така — поправи се той. — Не можем да разберем със сигурност, докато не я изпробваме. Получихме последна зелена светлина от Висшия съвет вчера, наред с обичайните промени на плана в последния момент. Нищо съществено — ще ви изпратя копие.