Но пристъпът на адреналин бе ненужен. Не се сблъска с никого по пътя си, не чу никакъв подозрителен шум и стигна до склада без премеждия. Както и в останалата част на кораба, тук бяха включени само нощните панели и светлината им пораждаше тъмни мъгливи сенки из помещението. Остави кутията на пода и посегна към ключа за осветлението…
— Не си прави труда — обади се Чандрис от лявата му страна.
… и когато той се обърна, в очите го удари заслепяваща светлина.
Той стисна клепачи и машинално вдигна лявата си ръка, за да се предпази.
— Чандрис? Стига, аз съм. Джерико.
— Зная — ледено отговори тя. — Очаквах те. Знаех си, че историята за допълнителния ангел ще те накара да се издадеш.
Коста трепна. Пак го беше направил. Великият мирски шпионин отново бе сгазил лука.
И естествено отново заради Чандрис.
— Не съм дошъл да крада ангела — колкото можеше по-спокойно каза той. — Исках само да го взема за няколко теста.
— Какво, да не би институтът да е останал без антени? — саркастично попита тя.
— Техните не стават — каза Коста. — Трябва ми ангел, прекарал повече време до Ангелиада.
— Всички са такива. Произлизат оттам, забрави ли?
— Нямам предвид това — настоя Коста. — Виж, не можем ли да седнем и да ти обясня?
— Само да си помръднал — рязко отговори тя. — Държа лазерно фенерче и няма да се поколебая да го използвам. Едно движение и ще те разполовя.
Коста се намръщи към сянката зад светлината.
— Чандрис, какво ти става за Бога? Хайде стига. Познаваш ме.
— Нима? Или по-скоро познавам ролята, която Мирът ти е казал да играеш?
Край. Моментът, от който Коста се ужасяваше още откакто пашкулът излетя от товарния отсек на „Комитаджи“ в космоса на Емпирей, настъпи.
— Не е роля — каза той. Част от съзнанието му с учудване забеляза, че се чувства неочаквано спокойно. След всички преживени притеснения и кошмари самото събитие му се стори някак си незначително. — Наистина съм изследовател. Просто стана така, че ме насочиха към тази работа.
— Това пък какво ще рече?
— Ще рече, че един ден просто дойдоха и ме измъкнаха от училище — каза Коста. — Заявиха ми, че им трябва някой с моите знания да разбере какво представляват ангелите и по какъв начин влияят върху хората на Емпирей. Казаха, че ангелите представляват чуждопланетно нашествие и че ако не го спрем, и Емпирей, и Мирът ще бъдат победени и унищожени. Е, и успяха да ме убедят, щом съм тук. — Той неловко сви рамене. — А може и аз самият да съм се убедил.
— И още ли вярваш в това? — попита Чандрис. Искам да кажа, в нашествието?
— Не зная — призна Коста. — Преди седмица бих казал „не“. Сега… сега не зная. — Той посочи кутията. Точно затова ми трябва ангелът на Дейвий.
— Този твой тест важен ли е?
— Много. Може да е дори жизненоважен.
— Тогава защо просто не ме застреляш и не го вземеш?
Стомахът на Коста се сви. Съвсем беше забравил за зашеметителя.
— Не предполагах, че можеш да го видиш оттам. Гърлото му внезапно пресъхна.
— Зная как изглежда една ръка, когато държи скрито оръжие — каза Чандрис. — Не отговори на въпроса ми.
Коста преглътна. Разбра, че тя е права. От това разстояние зашеметителят без проблем щеше да се справи с фенерчето и със самата Чандрис.
Едно съвсем леко докосване на копчето и щеше да е свободен. Щеше да вземе ангела, да направи тестовете и след това да избяга на Лорелей. Там щеше да се скрие. И когато „Комитаджи“ се върнеше, щеше да го посрещне с резултати, многократно по-големи от очакваните. Може би дори щеше да успее да изтрие презрителното изражение от физиономията на Телторст.
Примижа към светлината, зад която мълчаливо чакаше Чандрис. Можеше да задейства фенерчето, но не го беше направила… и едва сега той разбра, че тя самата провежда свой собствен тест. Също толкова жизненоважен, колкото и неговият.
— Не съм дошъл в Емпирей, за да убивам хора, Чандрис — тихо каза той и спусна предпазителя. След това пусна зашеметителя на пода и го ритна към нея. — Тук съм, за да помогна.
За минута настъпи мълчание. След това, за учудване на Коста, заслепяващият лъч угасна.
— Ключът за осветлението е до вратата.
Коста го откри и включи лампите. Чандрис стоеше до отсрещната стена. Не се виждаше никакво лазерно фенерче.