— Що за тест искаш да проведеш? — попита тя.
Коста погледна надолу. Зашеметителят още лежеше там, където го беше запратил.
— Искам да измеря масата му — отговори той. — Предполагам, че така ще мога да разбера какво става с Ангелиада.
— Имаш предвид онези изригвания ли?
— Изригванията и една теоретически невъзможна промяна в гравитационното поле — каза Коста. — За това разтваряхме с Върховен сенатор Форсайт след кацането.
— Знаеш ли какво се случва?
— Имам една идея — мрачно каза Коста. — Надявам се да греша.
Известно време тя напрегнато го изучаваше. След това внезапно кимна.
— Добре. Но трябва да ми обещаеш, че нищо няма да се случи на ангела.
— Няма такава опасност — увери я Коста. — Никой от тестовете няма да му повлияе по някакъв начин.
— И аз ще съм до него през цялото време. — Чандрис се наведе, вдигна зашеметителя и му го хвърли. — Дръж… разкарай това нещо някъде.
За малко да го изпусне от изненада.
— Няма ли да го задържиш? — попита той. — Като допълнителна гаранция за доброто ми поведение?
Тя изсумтя.
— Ако мислиш, че ще рискувам да ме пипнат с мирско оръжие в себе си, значи си съвсем луд. Да вървим. — Тя мина покрай него. — Ангелът е в моята стая. Имаш на разположение три часа.
28.
На екрана приятелят на Коста Джайаси се изправи до голямата блестяща кутия и набра нещо на вградената клавиатура. Постоя загледан още няколко мига, след което вдигна палци към камерата и излезе от обхвати ѝ.
— Добре, започна се — развълнувано каза Коста. След няколко минути ще имаме резултата.
Чандрис кимна, загледана в голямата кутия в центъра на екрана и струпаното около нея оборудване. И всичко това само за да се измери масата на един мъничък ангел.
— Колко по-малък мислиш, че ще бъде в сравнение е останалите?
— Не зная — въздъхна той. — Според всичко, което знаем от квантовата теория, не би трябвало да има никаква загуба на маса. По дефиниция квантът е възможно най-малката частица. Освен ако теорията на доктор Кахенло за ангелите като съвкупност не е вярна. Но никога не съм харесвал математическата ѝ обосновка.
— А кой е решил, че ангелът е квант?
— Той е частица с маса квадрилионни части от атомното тегло — каза Коста. — Нищо с подобно тегло не може да остане стабилно, освен ако просто вече няма на какво да се разпада.
— Но кой е решил, че поведението му трябва да е подобно на всички останали частици? — настоя Чандрис. — И само не ми минавай с номера „ако беше експерт“.
— Нямам такова намерение — каза Коста, без да откъсва съсредоточения си поглед от екрана. — Иска ми се да зная, Чандрис. Но не зная. Вече не съм сигурен в абсолютно нищо.
Тя се замисли над думите му, после каза:
— Шефовете ти май няма да са много доволни от теб.
Той изсумтя пренебрежително. Но смътните демони, пробягващи през лицето му, сякаш за малко отстъпиха.
— Не ми пука какво мислят за мен. Какво ме издаде, ако не възразяваш на въпроса ми?
Тя също изсумтя.
— Какво те е издало ли? Със същия успех би могъл да си окачиш табела на гърдите, на която с големи букви да пише, че не си тукашен. Историята, която издрънка пред Ханан и Орнина, също е част от това. Прекалено вярна и прекалено добре научена за аматьор, но без зрънцето професионализъм за изпечен мошеник.
Коста кимна.
— Знаех си, че нещо в нея те е притеснило. Май инструкторите ми не са предполагали, че ще попадна на някой с твоя опит.
— Но най-вече те издаде онази издънка с парфюмите афродизиаци — продължи Чандрис. — Никога не бях чукала за тях, но успях да направя справка едва тази вечер. Оказа се, че не съществуват. Поне не и в Емпирей.
— Парфюми афродизиаци! — изстена Коста. — Дори не си спомням да съм споменавал подобно нещо.
— Спомена. Вярвай ми.
— О, вярвам ти, разбира се. Но не съм и кой знае колко изненадан. Прекалено много неща бяха на първо място в списъците на инструкторите ми. Какъвто съм си, нямаше начин да не направя възможно най-аматьорската грешка.
Чандрис все още се мъчеше да намери отговор, който да не звучи прекалено саркастично, когато вратата се отвори и влезе Джайаси.
— Някакви резултати? — кимна той към дисплея.