— Засега не. — Коста чукна някакъв клавиш. — Още прави основните измервания.
— Този детектор на маса винаги е бил малко бавничък. — Джайаси се намести до Коста. — Докато чакаш, можеш да хвърлиш едно око на пакета, който току-що пристигна за теб.
Коста се надигна от стола си.
— Данните от Върховен сенатор Форсайт ли?
— Не обърнах внимание — каза Джайаси. — Изпращачът обаче е Централа Ангелиада. Не знаех дали файловете ти ще са достъпни предвид кредитната ти линия, затова ги копирах при своите. Искаш ли да ги извикам?
— Ако нямаш нищо против.
Джайаси придърпа клавиатурата към себе си и набра командата.
— Значи е от Върховен сенатор, а? Кълна се, Джерико, откакто ти замразиха кредита, започна да правиш страхотни открития.
— Изобщо си нямаш представа. — Коста се наведе напред към дисплея. — Започна се.
Чандрис се намръщи към екрана. На него бавно се въртеше около вертикалната си ос някаква мъхната топка, съставена от къси многоцветни векторни линии, излизащи от центъра ѝ.
— Прав бях — тихо каза Коста. — Мамка му, прав бях!
— За какво? — попита Чандрис. Някакво тревожно предчувствие запълзя по гърба ѝ. Май демоните на Коста бяха заразни.
— Това е глобална векторна карта на гравитационните измествания на Ангелиада по време на последното радиационно изригване — каза Коста. — Изместванията явно са в посока към кораба.
— Не мога да повярвам! — Джайаси беше поразен. — Виж онази скала. Спадът достига на места до една десета от процента.
През главата на Чандрис премина разговорът на борда на „Газела“.
— Не може ли да е нещо статистическо? — попита тя. — Спомена, че „Газела“ не ти дава достатъчно изходни данни.
— Тези данни са повече от достатъчни — каза Коста. — Но няма грешка. Нито повреда или…
— Чакай малко — прекъсна го Джайаси и чукна екрана. — Какво става там?
При завъртането на изображението от центъра изникна тесен яркочервен конус с тънка бяла линия в центъра.
Внезапно нещо в стомаха на Чандрис сякаш подскочи.
— Това е същият образ. — Гласът ѝ прозвуча някак странно в собствените ѝ уши. — Същият, който ти изкара при изригването, което уби „Небесния стрелец“. Абсолютно същата картина.
— Е, поне прилича — предпазливо каза Джайаси. — Трмбва да направим допълнителни сравнения, за да сме сигурни.
— Няма смисъл — каза Коста. Чандрис разсеяно забеляза, че гласът му леко трепери. — Щом Чандрис казва, че е същата, значи е същата. А ето там… там, да. Онази синя точка, през която минава бялата линия. Там беше „Газела“.
Джайаси поклати глава.
— Това е лудост, Джерико — настоя той. — Черната дупка няма никаква структура. Никаква. Какъв теоретически механизъм е в състояние да обясни подобно нещо?
— Ангелиада не е нормална черна дупка — каза Коста. — Вече не.
Чандрис го погледна изпитателно. В очите му се четеше напрежение, лицето му бе мрачно.
— Какво искаш да кажеш?
Един мускул на челюстта на Коста трепна:
— Имам една теория. Но няма да ви хареса.
— След невъзможните гравитационни промени? — контрира Джайаси. — Давай, да я чуем.
Коста се поколеба, но накрая поклати глава.
— Нека да изчакаме резултатите. Толкова е луда, че… не, нека изчакаме.
— Мразя да чакам — заяви Джайаси и се изправи. — Отивам да проверя детектора.
И излезе.
— И как се надяваш да тръгнат нещата? — попита Чандрис.
Коста разтърка очите си.
— Аз съм учен, Чандрис — напомни ѝ той. — От нас не се очаква да се надяваме нещата да тръгнат в една или друга посока.
— Да бе — изсумтя тя.
— Пък и вече дори не вярвам, че има някакво значение — призна той. — Независимо дали ангелите са обикновени кванти или съвкупността на доктор Кахенло, с Ангелиада определено става нещо много странно.
Той махна към редицата терминали, наредени по дългата маса.
— Иска ми се да можех да вляза във файловете и да проверя някои подробности от теорията ѝ. Зная, че тя и предполага известна загуба на маса, но не знам колко.
— Не можеш ли сам да направиш изчисленията?
— Това не е като да измериш масата на водороден атом или да изчислиш посоката на силата — каза той. — Математическите уравнения са прекалено сложни, за да се решат на ръка. А с моя замразен кредит нямам достъп до системата.