— Съвсем спокойно би могло да не съществува и сега, поне що се касае до нас — горчиво добави Коста. — Никога няма да успеем да съберем всичко.
— Някой да ти е казвал, че се отказваш много лесно? — скастри го Чандрис, доближи се до него и се наведе пред дисплея. — Големият въпрос е дали ще успеем да натъпчем всичко това в „Газела“.
— Да не би „Газела“ да е в състояние скоро да полети? — възрази Коста.
— Преценката на пораженията почти приключи каза тя. — Ремонтът няма да е от най-леките, но няма нещо, с което един добър екип монтьори да не е в състояние да се справи.
— Естествено, но колко време ще е необходимо?
— Виж, това вече е проблем — неохотно призна Чандрис. — Ремонтът все още не е дори насрочен. А като знам колко е натоварен сегашният им график, май няма да започне още поне месец. А може и повече.
Коста потръпна.
— Не можем да си позволим да чакаме толкова дълго — каза той. — Дотогава ще пострадат още хора.
— Тогава другата възможност е да сключим договор с външна страна — каза Чандрис. — Да възложим ремонта на някоя частна фирма.
— Можеш ли да го направиш? — попита Джайаси. — Мислех, че „Гейбриъл“ се занимава с цялата поддръжка.
— Официално — да. Но на практика никой няма да се оплаче, ако ние самите решим да поправим нещо и да им спестим разходите.
— И колко високи ще бъдат тези разходи? — попита Коста.
— Достатъчно — сви устни Чандрис.
— Колко?
— Това е моя грижа. — Тя посочи списъка. — А твоя грижа е да измислиш как да измъкнем всичко това оттук.
Коста се намръщи към нея, внезапно обхванат от подозрение. Ангелът на Върховния сенатор…
— Казах, че това е моя грижа — с предупредителен тон повтори Чандрис. Беше разбрала погледа му.
Джайаси прочисти гърлото си.
— Мисля да отида до лабораторията и да видя с какво оборудване разполага доктор Кахенло — каза той и побърза да се измъкне.
— Не можеш да откраднеш ангела на Форсайт — изръмжа Коста и се обърна, за да вижда по-добре лицето ѝ.
— Защо не? — не му остана длъжна Чандрис. — Да не би един ангел да е по-ценен от живота на хората, които Ангелиада ще убие през следващите два месеца?
— Разбира се, че не — озъби се Коста. — Но ако те пипнат, всичко отива на вятъра и те пак ще загинат.
Той се поколеба.
— И пак ще имаш неприятности.
Устните ѝ се извиха сардонично.
— Не мислех, че ти пука.
Първата реакция на Коста беше да се извърне — както бе постъпвал винаги. Но, за свое учудване, не го направи.
— Разбира се, че ми пука — тихо каза той. — Както и за Ханан и Орнина. И двамата рискуваха заради нас. Не можем да ги предадем.
Чандрис стана.
— Няма да ги предадем — решително каза тя. — Колко време ще ти трябва да събереш оборудването?
— Не зная. — Коста отново погледна списъка — Може би два дни.
— Добре — каза Чандрис. — Нека бъдат три. Дотогава „Газела“ ще е в състояние да лети.
Коста отново я погледна.
— Внимавай.
— Ще внимавам — обеща тя. — Не се безпокой. Знам какво правя.
Тя тръгна към вратата.
— Да вървим да вземем ангела. Трябва да тръгвам, а май ще се наложи ти да ме извеждаш оттук.
Чандрис проговори отново едва навън, докато чакаха таксито.
— Сещам се за още нещо. — Лицето ѝ се губеше зад разпиляната от вятъра коса. — Ти спомена, че увеличеното количество ангели може да е случайност, страничен ефект от радиационните изригвания. Мислиш ли, че може и да е преднамерено?
Гърлото на Коста се стегна.
— Да нямаш предвид, че колкото повече ангели изхвърля Ангелиада, толкова повече антиангели поглъща и съответно става по-умна?
Тя се сви.
— Значи и ти си го помислил. Това не е добър знак.
— Зная — сериозно каза Коста. — Но може просто и двамата да грешим.
— Или и двамата да сме прави — каза тя. — По-добре да побързаме.
Коста погледна към пламтящите в нощното небе звезди.
— Да — каза той. — Да побързаме.
За трети път днес новините повтаряха едно и също. Но Трилинг нямаше нищо против. Гледаше, долепил пръсти до студеното стъкло на дисплея, намалил звука, за да не събуди спящото зад него момиче. Камерата даде в близък план линейката и носилката, която лекарите търкаляха към нея.