Там стоеше тя, прегърнала през рамо някаква стара дебела жена, и гледаше минаващата носилка. Красива, крехка и безпомощна като винаги.
Чандрис.
Трилинг притисна пръсти в стъклото, като жадно я изпиваше с поглед. Беше я проследил до Сераф направо блестящо. Но тук следата изчезна. Никой от онези, с които говори, не призна да е работил с нея, да я е виждал, и дори да е чувал за нея, независимо колко силно ги натискаше. Една от отрепките накрая призна, че знае къде се намира. Но след като умря, Трилинг откри, че просто го е излъгал, за да го накара да спре. Мразеше, когато му погаждаха подобни номера.
Но вече нямаше значение. Тя беше тук. От другата страна на планетата, но разстоянието нямаше значение. Тя беше тук, той беше тук и веднага след като намереше начин да се добере до Магаска, двамата отново щяха да са заедно. И щяха да останат тук, или да се върнат на Ухуру, или пък да заминат където решат. Отново заедно. Също както в доброто старо време.
Новините свършиха и той изключи приемника. Тихо се прокрадна в тъмната стая, заслушан в дълбокото дишане на момичето, и събра нещата си. Не му отне много време — нямаше голям багаж, а и по пътя можеше да свие всичко, от което имаше нужда. Парите бяха друг въпрос, затова взе всичко, което успя да намери, без да пропусне да прерови и джобовете на джинсите ѝ, преметнати през стоящия до леглото стол.
Най-после беше готов. Съмняваше се, че по това време на нощта има някакъв превоз до Магаска, но до депото имаше доста ходене, а и не го свърташе на едно място. Скоро двамата с Чандрис отново щяха да са заедно.
Затвори ципа на сака си и пристъпи към леглото. Изведнъж си даде сметка, че момичето хърка ужасно и че просто повече не е в състояние да понася миризмата ѝ. Не бяха заедно от много време — бяха изминали около две седмици, откакто попадна на нея на улицата и започна да я учи на занаята. С лъчезарното ѝ лице и звънък глас в нея имаше доста потенциал и той неведнъж си повтаряше, че няма да е зле да я задържи около себе си, докато не открие Чандрис.
Но, разбира се, вече всичко бе свършило. Той остави сака на пода, наведе се над момичето и го стисна за гърлото.
Наистина спеше много дълбоко. Дори не успя да се събуди.
Трилинг вдигна сака и пристъпи към вратата. Малко съжаляваше. Но нямаше друг избор. Той беше мъж на една жена, Чандрис бе жена на един мъж и сега, след като я беше открил, никой не можеше да застане помежду им. Нямаше друг избор.
Отвори вратата и потъна в нощта, без да се обърне назад.
30.
— Сигнал от контролния център на катапулта Сцинтара, господин комодор — обади се свързочният офицер. — Имаме зелена светлина.
— Разбрано — каза Леши. Изведнъж си даде сметка, че ставащото е почти точно повторение на ситуацията преди няколко месеца. Същата точка на прехвърляне, същата крайна цел, същият враг.
С тази разлика, че предишната акция беше само едно бързо проникване във вражеската територия, колкото да пусне фалшивия астероид и, съвсем между другото, да хвърли младия учен Джерико Коста на вълците.
Този път „Комитаджи“ отиваше на война.
Това беше разлика, която съвсем ясно се разбираше от четирите яркооранжеви сфери на опашката за катапулта пред него, всяка предпазливо насочвана от влекачите към центъра. Капсулите на Страшния съд, натъпкани с взрив с мощност много гигатонове, неуморно носещ се в магнитната си бутилка.
— Проверка на целта — нареди той.
Навигационният дисплей проблесна и показа схематично изображение на системата на Лорелей с четирите емпирейски мрежи в астероидния пояс, отбелязани с червени точки. Мирската мрежа примигна в жълто. Спотайващите се дълбоко в сърцето на астероида машини чакаха взрива от светлина и радиация, за да се активират.
Няколко мига Леши втренчено гледаше мигащата жълта светлина. Въпреки че бяха изминали няколко месеца, новосъздадената мрежа се намираше обезпокоително близо до мрежата, в чийто център след няколко минути щеше да се взриви Капсула Три. Ако взривът се окажеше достатъчно силен и я повредеше, цялата операция щеше да стане изключително проблематична. Мирските кораби все още щяха да могат да проникнат в системата, но нищо нямаше да е в състояние да спре силите на ЕмОт от всички пет системи да се нахвърлят върху тях като разярени стършели. Формацията на „Комитаджи“ не беше подготвена за подобни дефанзивни действия.