— Извинявай — каза тя. Орнина пипнешком стигна до малката нощна лампа на масата и я включи. Осветлението беше слабо, но Чандрис примигна няколко пъти, докато очите ѝ се приспособят. — Опитах се да съм колкото се може по-безшумна.
— И се справи направо великолепно. — Гласът на Ханан беше весел както винаги. Но лицето му на слабата светлина изглеждаше изпито и ужасно бледо. — Просто не спя добре в болници. Сигурно е от храната.
— Чакахме те по-рано тази вечер. Часовете за свиждане… — Орнина погледна часовника си. — Не са ли свършили вече?
— Отдавна — призна Чандрис и се почувства още по неудобно от нахълтването си. — Нямаше да ви безпокоя толкова късно, обаче… вижте, имам нужда от съвет.
— Значи си дошла на подходящо място. — Ханан кимна към другия стол до стената. Чандрис с мъка забеляза, че не направи жест с ръка, както обикновено. Лош знак. — Взимай онзи стол и разказвай.
Чандрис пое дълбоко дъх.
— Причината, поради която не дойдох по-рано…
Млъкна внезапно. Вратата зад нея безшумно се отвори и някаква тъмна фигура се промъкна вътре. Чандрис се обърна, готова да засипе дежурната сестра с някакви безумни обяснения…
— А… — неуверено каза Коста. На лицето му се четеше пълно объркване. — Аз такова…
— Да няма купон? — Ханан се ухили за още по-голямо неудобство на Коста. — Страшно си падам по купоните.
— Какво правиш тук? — нахвърли се срещу него Чандрис.
— Извинявайте — огорчен и объркан смутолеви Коста. — Махам се.
— Не, моля те — спря го Орнина и стана от мястото си. — Заповядай, седни.
— Не, не — заотстъпва Коста. — Тръгвам си. Просто си помислих…
Изведнъж всичко дойде на мястото си.
— Помислил си, че съм дошла за ангела на Ронион, така ли? — обвини го Чандрис. — Проследил си ме от института.
Дори на слабата светлина лицето на Коста почервеня.
— Да не би да ме обвиняваш? — контрира той. — Казваш ми да ти се доверя. И след това тръгваш право към болницата. Какво друго мога да си помисля?
— Ей, я чакайте малко — прекъсна ги Ханан. — Можем ли да получим малко разяснения по тази кавга? Като за начало, какво искате да кажете с това „ангела на Ронион“? Да нямате предвид ангела на Върховен сенатор Форсайт?
— Форсайт не носи ангел — каза Чандрис. — У Ронион е. Реших, че тъй като всичко е така и така незаконно, едното престъпление оправдава другото.
— Или с други думи, планираше да го открадне — обади се Коста. — Още на „Газела“.
— О, Чандрис! — Горчивината и разочарованието в гласа на Орнина се забиха като нож в стомаха ѝ. — Моля те. Недей.
— Просто исках да намеря начин Ханан да се оправи — умолително каза Чандрис. Чувстваше се странно от чуждия за нея тон. — Парите му трябват повече от всякога.
— Ще се оправя — увери я Ханан. — Честна дума. „Гейбриъл“ плаща всички сметки и докторите казват, че дългосрочната прогноза е обещаваща.
— Не искам да е обещаваща — горчиво каза Чандрис. — Искам да те видя здрав.
— Зная — тъжно се усмихна Ханан. — И съм ти благодарен повече, отколкото можеш да си представиш, Чандрис. Но не е това начинът.
— Може би не е — промърмори Чандрис. Още не беше готова да остави шансът да ѝ се изплъзне, но вече нямаше смисъл да влиза в обяснения. — А междувременно — тя многозначително погледна Коста — станаха още някои неща.
— Да не сте се сгодили? — с надежда попита Ханан.
Чандрис изсумтя.
— Едва ли — каза Коста. — Господин и госпожа Дейвий…
— Ханан и Орнина — меко го поправи Орнина.
— Господин и госпожа Дейвий — упорито повтори Коста, — трябва да ви съобщя, че съм шпионин на Мира изпратен тук да изучава Ангелиада и ангелите.
— Сериозно? — каза Ханан. — А тя е права, между другото — ние сме Ханан и Орнина.
Коста се намръщи.
— Чухте ли ме изобщо?
— Разбира се — каза Ханан и въпросително погледна Орнина. — Мирски шпионин, дошъл тук да изучава Ангелиада.
— Май и аз чух същото — кимна Орнина. — Откри ли нещо интересно?
Напълно изкаран от релси, Коста се обърна към Чандрис.
— Не ме гледай — сви рамене тя. — Това са същите хора, които ме взеха на работа и вече знаеха, че бягам от ченгетата. Не се шашкат лесно.
— Имаме си тайно оръжие срещу шашкане. — Ханан се ухили заговорнически. Усмивката му, помисли си Чандрис, изглеждаше пресилена на измъченото му лице — Хайде разказвай. Какво откри за тези наши ангели?