31.
Бяха на път към Лорелей вече от четири часа, когато се появиха първите признаци на съпротива.
— Приличат на миньорски кораби, сър. — Старшият сензорен офицер Далгрен се взираше в дисплеите си. — Около тридесет на брой. Движат се по собствени вектори на прехващане. Най-близките започнаха да се прицелват. Изглежда, разполагат с някакви нискокачествени системи за прицелване, вероятно нещо адаптирано от сензорния пакет на минното оборудване.
— Въоръжение? — попита Леши.
— Минимално — отговори другият. — Най-доброто, с което разполагат, са лазери със среден фокус, вероятно също адаптирани от стандартното оборудване, както и някакви сондажни с малки и примитивни бойни глави.
— Колко примитивни?
Далгрен сви рамене.
— Не са ядрени, просто няколко килограма силен експлозив. Всъщност, сър, изглеждат като ръчна изработка.
Леши и Камбъл се спогледаха намръщено.
— Какво си мислят, че правят, за Бога? — обади се Камбъл.
— Може би се опитват да отвлекат вниманието ни — намеси се Телторст.
Леши се обърна към Далгрен.
— Лейтенант?
— Не са засечени други кораби в близък или далечен обхват — каза Далгрен. — Освен това се намираме в края на астероидния пояс и не им остават много места за криене. Предполагам, че са минирали някои от астероидите пред нас, но дори и в този случай зарядите са слаби.
— И само обикновени експлозиви?
— Датчиците не показват ядрено оръжие.
— Това не ми харесва — изръмжа Телторст. — Не могат просто да жертват хора и кораби по този начин. Настоявам да пратим изтребители и да ги посрещнем на безопасно разстояние от „Комитаджи“.
Леши и Камбъл отново се спогледаха — този път едва сдържаха търпението си.
— Не е необходимо, господин Телторст — каза Леши. — Защитните системи на „Комитаджи“ спокойно ще се справят с подобна заплаха.
— Освен ако не е някакъв номер.
— Не е номер — търпението Леши започна да го напуска. — Това е тактика на отчаянието. Нищо повече. Емпирейците хвърлят срещу нас всичко, което могат, само и само да ни забавят и да успеят да прехвърлят в системата истински бойни кораби.
— Освен това почти със сигурност не знаят, че в системата е останала една мрежа и тя е под наш контрол — добави Камбъл. — Разчитат на защитните сили от другите четири системи. Затова всеки опит да ни забавят на всяка цена им се струва разумен.
— Във всеки случай изпращането и събирането на изтребителите ще отнеме време, което не искам да губя — заключи Леши.
— Защо ни е да бързаме? — попита Телторст. — Сам казахте, че емпирейците не могат да направят нищо — очите му се свиха подозрително. — Или може би е свързано с лайнера, който напусна Лорелей веднага след поразяването на скоростния катапулт?
Леши силно се беше надявал, че Телторст не го е забелязал.
— Да, лайнерът е част от плана — потвърди той, като се стараеше гласът му да звучи твърдо. — Естествено, искаме да го отрежем от катапулта преди да се е прехвърлил.
— Защо? — не отстъпваше Телторст. — При сегашното им ускорение ще им е необходимо почти толкова време да стигнат дотам, колкото и на нас. Много преди това отсъствието на куриерски капсули ще е предупредило врага за присъствието ни. Какво ви интересува, че ще напуснат Лорелей и само ще потвърдят, че „Комитаджи“ се намира в системата на Лорелей? — Веждите му се вдигнаха. — Разбира се, освен ако нямате някакъв друг план за лайнера. Или за „Комитаджи“.
Този човек определено бе по-умен, отколкото изглеждаше.
— И какви биха могли да бъдат тези планове? — попита Леши.
— Никакви, надявам се — мрачно каза Телторст. Защото, сигурен съм, вашите заповеди са да превземете и задържите системата на Лорелей.
— Моите заповеди са да поставя световете на Емпирей под властта на Мира — каза Леши, като внимателно произнасяше всяка дума. — Моите първоначални стратегически инструкции са да превзема и задържа системата на Лорелей.
— За да се използва като плацдарм за по-нататъшни действия срещу Емпирей — рязко каза Телторст. — Това означава да останете тук и да се консолидирате.
— Групата на „Баланики“ вече контролира мрежата възрази Леши. — Когато групата на „Македония“ стигне Лорелей, ще установи контрол върху полетите около планетата. В заповедите ми не се споменава нищо за оставане тук.