— Не — каза Ханан и с явно усилие протегна ръка. — Но можеш да ми предадеш оръжието си.
Коста се изненада.
— Как успя да разбереш? — попита той, докато вадеше зашеметителя от джоба си и го поставяше на дланта му.
— Защото съм стар и мъдър капитан, разбира се — невъзмутимо отговори Ханан.
— Не му обръщай внимание, Джерико — намеси се Орнина и несигурно заразглежда оръжието. — Просто предполагахме. Колко опасно е това нещо?
— Предпазителят е спуснат. — Коста им посочи малкия превключвател. — Освен това е настроен на минимална мощност. Дори и да успеете неволно да стреляте, най-много да пораздрусате целта си.
— Добре. — Ханан се прозя. — Приключихме ли зи тази нощ?
— Поне що се отнася до мен — Коста погледна Чандрис. — Има ли още нещо?
Тя поклати глава.
— Предстои ми натоварен ден. По-добре да се върна на кораба и да поспя.
— Спи бързо — предупреди я Орнина. — Корабните сервизи отварят в шест сутринта и се надявам да докарам хора на „Газела“ в седем. Между другото, успя ли да направиш списък на повредите?
— Мога да ти го пратя тук.
— Да, ако обичаш. Ще спести време, ако им кажа какво точно трябва да се прави. — Погледът ѝ се плъзна изпитателно по лицето на Чандрис. — Знаеш ли, може и да успеем да намерим парите отнякъде другаде.
— Казах, че това е моя грижа. Ти само се погрижи да поправят кораба.
— Добре, скъпа — каза Орнина и се усмихна определено пресилено. — И умната. И за теб се отнася, Джерико.
— Обещаваме — каза Коста. — Хайде, Чандрис. Да действаме.
— Господин Върховен сенатор?
Форсайт се събуди със сепване и мускулите на врата му изкрещяха от болка. С известно неудобство откри, че се е излегнал на един от диваните на чакалнята на петия етаж на болницата и очевидно е заспал.
— Стресна ме, Зар — сърдито измърмори той и примигна, за да се събуди. Хоризонтът започваше да просветлява. Май беше проспал последните пет часа.
— Съжалявам, сър — извини се Пирбазари. — Добре ли сте?
— Разбира се — каза Форсайт и се намръщи, като забеляза напрегнатото лице на помощника си. — Какво е станало? Ронион?
Пирбазари поклати глава.
— Току-що пристигна приоритетно съобщение от Ухуру. Лорелей не отговаря.
Нещо сграбчи Форсайт за гърлото.
— Как така „не отговаря“?
— Изминали са дванадесет часа от изстрелването на последния куриер — каза Пирбазари. — Това означава, че следващият закъснява с шест часа.
А в системата имаше пет куриерски катапулта, всеки от които при необходимост би могъл да изстреля куриерските капсули.
— Възможно ли е планетарният катапулт да се е повредил и да не са могли да се свържат с останалите в астероидните пояси?
— Не е много вероятно — каза Пирбазари. — Съществуват шест отделни държавни предавателни системи до астероидите, плюс всички търговски и частни канали, които правителството може да използва при нужда. А стандартната процедура изисква да се прати каквото и да било в определеното време, пък било то и само съобщение, че системите са временно извън строя.
— Което означава, че всички катапулти са унищожени — изсъска Форсайт.
— Така изглежда — призна Пирбазари. — И то толкова бързо, че никой не е успял да изпрати предупреждение.
— Колко време означава това?
— Не повече от час. Може би час и половина, в зависимост от това колко напечена е била ситуацията.
— „Ситуацията“ ли? — озъби се Форсайт. — Това ли е приетият от ЕмОт термин за мирско нашествие?
— Не знаем дали това наистина е нашествие, сър — предупреди го Пирбазари. — Нито дали Мирът има нещо общо. Доникъде няма да стигнете с такива прибързани заключения пред командването на ЕмОт.
— Това е дело на Мира, не се и съмнявай — мрачно каза Форсайт. — Не зная как са го направили, но това е тяхна работа. Ако от ЕмОт още не са се сетили, значи са си сбъркали професията. Какво се предприема в момента?
— Ухуру е изпратил куриер до Лорелей преди четири часа да провери нещата — каза Пирбазари. — При последната ми проверка още нямаше вести от него.
— А когато отговори, съобщението пак ще отиде до Ухуру. — Форсайт вдигна сакото си от съседния стол и го навлече. — Къде е местният щаб на ЕмОт?
— В източния край на ловните докове. — Пирбазари тръгна на крачка след Форсайт към изхода. — От другата страна на стартовите чинии.