Усмивката на Тумес внезапно изчезна.
— „Газела“?
— Именно.
Той се намръщи насреща ѝ и в очите му Чандрис можеше направо да види повторение на новините за катастрофата. Пораженията върху „Газела“, пораженията върху Ханан…
И Върховен сенатор Аркин Форсайт, изпъкващ сред целия хаос наоколо.
— Хм — най-накрая каза той. — Интересно, наистина. Но винаги съм предполагал, че с поправките на ловните кораби се занимава „Гейбриъл“.
— „Гейбриъл“ работи с бюрократична мудност — каза Чандрис. — Трябва ни оправен още сега.
— „Ни“?
Чандрис се поколеба за част от секундата. Но Тумес нямаше да ѝ даде каквото искаше, без да изкопчи още нещо.
— Работя с един изследовател от Института за проучване на Ангелиада — каза тя. — Казва се Джерико Коста.
— Коста — повтори Тумес, без да откъсва поглед от нея. — Ще му се обадя, разбира се.
Чандрис направи подканващ жест към бюрото.
— Ако искаш, звънни още сега. Ще изчакам.
В продължение на няколко секунди се страхуваше, че ще приеме предложението ѝ. Нямаше проблем. Но ако се обадеше така ненадейно, наивният шпионин Коста като едното нищо щеше да му издрънка всичко, което знаеше и подозираше за Ангелиада. Много информация срещу никакви пари и нищо чудно Тумес да реши, че повече не му и трябва.
Със закъснение ѝ се прииска де бе казала на Коста какво е намислила и да го подготви донякъде. Но той бе толкова уверен, че тя ще направи нещо незаконно, че беше решила да го остави за известно време да понася последиците от собствените си глупости.
Но Тумес само сви рамене.
— По-късно. Направо на въпроса — колко ще струва ремонтът?
Чандрис събра кураж. Орнина ѝ бе пратила предполагаемата сума, назована от шефа на сервиза, точно когато се намираше пред входа на „Стардъст Метълс“. Новината нямаше да го зарадва особено.
— Сто и осемдесет хиляди руя.
Веждите на Тумес отново се вдигнаха. Поне не см изсмя на глас.
— Това са много пари. Какво те кара да мислиш, че твоята информация ще е чак толкова ценна?
— Тя е много по-ценна — каза Чандрис. — Няма дн преувелича, ако кажа, че има потенциал да промени цялостно икономиката на цялата система на Сераф. А може би на целия Емпирей.
— Нима? — каза Тумес. — Нещо толкова важно, и ти предлагаш да го задържим за себе си?
— Разбира се, че не — каза Чандрис. — Не можем да го запазим в тайна дори и да искаме. Единственото, което ти обещавам, е да получиш доклада един ден преди всички останали.
— Вътрешна информация — каза той. — Предложинието ти е на самия ръб на закона.
— Ти ни правиш услуга — възрази Чандрис. — Това те прави наш партньор. Според мен няма нищо нередно да разполагаш с данните веднага щом ние разполагаме с тях.
— И разбира се, всички други ще трябва да изчакат, докато съставим подходящо официално съобщение — каза той. — Напълно естествено е подобни неща да се споменават много внимателно. Предполагам, че ще са нужни поне три дни преди да намерим подходящия начин на изразяване.
Чандрис усети как сърцето ѝ заби по-бързо. Тумес се хващаше на въдицата. Той се пазареше с нея, опитваше се да спечели колкото се може повече време за евентуалните борсови операции, които щеше да му се наложи да предприеме с оглед вътрешната информация, с която ще разполага.
— Не зная — малко колебливо каза тя. — Коста пише доста добре. Не мисля, че ще ни е нужен повече от ден.
— Не е нужно да се бърза — предупреди я Тумес. — Ако си права, това ще е новина номер едно в цял Емпирей. А публикацията ще се цитира дословно в историческите текстове поколения наред. Изказът ще бъде невероятно важен. Трябва да отнеме три дни.
— Разбира се, прав си за историческото значение — съгласи се Чандрис. — Но дори в този случай няма да са необходими повече от два дни. Най-много.
Той дълго не свали поглед от нея.
— Добре. Два дни — каза накрая и вдигна многозначително пръст. — Плюс.
Тя се намръщи. В очите му проблясваше неприятно пламъче.
— Плюс какво?
— Платежното нареждане ще бъде готово утре в пет и половина следобед — каза Тумес. — Сто и осемдесет хиляди руя. И тогава… — той вдигна вежди, — тогава ние двамата ще го направим.
Чандрис усети как кръвта ѝ се смразява.