— Добре, тогава най-добре да ви оставя на мира. — Форсайт се отдалечи от дисплея и протегна ръка на Ахмед. — Незабавно ме уведомете, ако има някакви новини.
— Непременно, господин Върховен сенатор — обеща Ахмед. — Не се безпокойте, сър. Доста по-костелив орех сме, отколкото си мисли Мирът.
„Надявам се да е така — мислеше си Форсайт, докато двамата с Пирбазари напускаха сградата. — Искрено се надявам.“
— Почти свърших. — Джайаси надникна над кутията, която затваряше. — А ти?
— Също — каза Коста и отново провери дали предпазната пяна е обхванала от всички страни чувствителния спектрометър, преди да затвори капака на контейнера. — Просто не вярвам, че успяхме да съберем всичко необходимо.
— Показва какво означава да си прибран човек — насмешливо отбеляза Джайаси, постави кутията върху останалите и се зае с последните закопчалки. — Добре. Готов съм.
Стовари се на стола до купчината оборудване и започна енергично да си прави вятър с ръка. Жестът беше необичаен за Джайаси. Коста никога не го бе забелязвал да прави така.
И тъй като беше достатъчно необичаен, за да привлече цялото му внимание, забеляза как той бегло, почти крадешком поглежда към китката си.
Към часовника си.
Коста се наведе над контейнера си, внезапно обзет от несигурност. Разбира се, действието му можеше да е и съвсем невинно. Може би Джайаси просто се чудеше колко време са работили или колко е минало от обедната почивка.
Но можеше да бъде и също толкова подозрително, подобно на параноичен кошмар. Половината от оборудването около тях беше измъкнато незаконно, безсрамно заето или наполовина откраднато от лаборатории, в които нито Коста, нито Джайаси имаха някаква причина дм влизат.
Джайаси не се възпротиви на техния малък личен лов. Всъщност даже доста ентусиазирано се включи в него и с бодро настървение се впусна в търсенето на различните уреди. Толкова бодро и настървено, че в някои моменти Коста дори се замисляше на шега дали да не му издаде диплома за професионален крадец.
Проблемът беше, че Язон Джайаси бе прекарал доста време с ангели.
Дали очакваше някого? Полицията или хора от контрашпионажа на Емпирейските служби за сигурност? Дали не им помагаше да хванат Коста на местопрестъплението?
Или Коста просто го мъчеха угризения на съвестта? Той също беше прекарал доста време сред ангели.
Вдигна контейнера и го постави на мястото му.
— Готово. Вече можем да повикаме транспикап и да започнем пренасянето.
— Да — каза Джайаси, без да помръдне от мястото си. — Как върви ремонтът?
— По-добре от очакваното. — По кожата на Коста преминаха неприятни тръпки. Джайаси не можеше да е чак толкова уморен. Значи протакаше и чакаше нещо. — Чандрис има дарбата да кара хората да правят каквото иска.
— Не се и съмнявам. Кога ще приключат?
— Утре по някое време — каза Коста. — Днес следобед трябва да вземе платежното нареждане.
— Ти така и не ми каза по какъв начин е успяла да го измъкне.
— Тя така и не ми каза как е успяла — възрази Коста. — Но Орнина провери фирмата след като Тумес ми се обади. Бизнесът ѝ е съвсем законен, дори планът на Чандрис да не е бил такъв. Хайде, дай да разкараме това оттук.
Лицето на Джайаси трепна.
— Ами всъщност…
Изглежда, нямаше намерение да довърши изречението. А и стана така, че не се оказа и нужно.
Вратата се отвори. Коста се обърна към нея и плъзна ръка в джоба си, преди със закъснение да се сети, че е дал зашеметителя на Ханан.
— Здравейте, господин Коста. — Директор Подолак пристъпи в стаята. — Виждам, че сте зает.
Директор Подолак! По-лошо и от полицията. По-лошо дори от Службата за сигурност. Срещу тях би могъл да се съпротивлява, може би дори с известен успех.
Но не и срещу Подолак. Не и срещу жената, която бе направила толкова много неща за него през последните няколко месеца. Жената, която всеотдайно подкрепяше всяка негова крачка.
Жената, която му вярваше.
— Учудена съм, че все още е останало нещо от института — сухо отбеляза Подолак, като хвърли поглед към купчината апаратура. Несъмнено правеше и мислена инвентаризация — сигурно знаеше с колко точно епруветки и маркери разполага всяка лаборатория. — Сякаш половината от него е събрана тук.