— Трябва да проведа един експеримент — каза Коста. За негово учудване, гласът му бе съвсем ясен и той изобщо не се запъна. Нищо общо с непохватния, лесно податлив на паника шпионин аматьор, какъвто беше в началото. — Кредитната ми линия е все още блокирана. Не исках да губим време да заобикаляме всички бюрократични спънки.
— Разбирам. — Подолак отмести погледа си към Джайаси. — Господин Джайаси, бихте ли ни извинили за момент?
Без да каже нито дума, Джайаси стана, хвърли за последен път поглед към Коста и излезе.
— Много ме разочаровахте, господин Коста — отбеляза Подолак, докато се настаняваше в току-що освободения стол. — Мислех си, че вече трябва да сте разбрали, че при подобни проблеми бихте могли да се обърнете към мен.
— Да, зная. — Коста се чувстваше ужасно засрамен. Не можеше да открие нито следа от гняв в гласа ѝ, но в тихото ѝ спокойствие се долавяше и зрънце обида. — Не исках да ви забърквам. Идеята беше моя. Рискът също. Не исках никой да си навлече неприятности, ако се окаже, че греша.
— А господин Джайаси?
— Включително и него, но той настояваше… — Коста разпери ръце. — А пък и вече знаеше.
— За онази ваша теория, че Ангелиада се е превърнала в средоточие на злото?
Коста направи кисела физиономия. Естествено Джайаси бе издрънкал всичко.
— Зная, че звучи безумно — призна той. — Но вече открих признаци, че нещо в или близо до Ангелиада оказва разрушително влияние върху ангелите.
— Но без сигурно доказателство?
Коста си помисли за ангела на Дейвий и за обещанието да запази съществуването му в тайна.
— Не, нищо, което да мога да използвам. Точно затова ми е нужно цялото това оборудване. Да се опитам да открия антиангел, еквивалентния квант на злото.
Подолак поклати глава.
— Няма кванти на злото — тихо произнесе тя. — Както самите ангели не са кванти на доброто.
Коста се намръщи.
— Мислех, че теорията „Акчаа“ се радва на голяма популярност на това място.
— Популярността ѝ не е означава, че е вярна — каза Подолак. — Не зная какво представляват ангелите, нито пък по какъв точно начин влияят на хората, които се намират в контакт с тях. Но идеята, че са градивните частици на нещо толкова смътно и неопределимо като понятието „добро“, просто не върши работа.
— Защо?
— Защото те всъщност не карат хората да вършат добри дела — каза Подолак. — Не винаги.
Коста внимателно се вгледа в лицето ѝ. Погледът на Подолак беше спокоен, но в ъгълчетата на устата ѝ се долавяше напрежение.
— Какво е онова, което останалите не знаят? — предпазливо попита Коста.
Устните ѝ се напрегнаха още повече.
— Че през последните десет години, въпреки че ангелската програма вече бе напълно установена, не по-малко от седем Върховни сенатори са били уличени в присвояване, измама или злоупотреба с власт.
Коста усети как челюстта му увисва. Изобщо не бе предполагал, че тя ще му каже такава очевидна тайна.
— Шегувате ли се?
— За същия този срок — продължи тя — най-малко петдесет други носещи ангели лица са прекрачили границите на закона.
— И сте успели да запазите всичко това в тайна?
— Върховният сенат успяваше много умело да прикрие проблемите — каза тя. — И усилията бяха съвсем оправдани — оказа се, че повечето от замесените хора са имали сериозни умствени или емоционални проблеми, които са успели да прикрият по един или друг начин.
— Дори така да е — протестира Коста. — Нима хората нямат право да го знаят?
— Имат — призна тя. — И ако зависеше от мен, щяха да го знаят.
— Тогава от кого зависи? От Върховния сенат ли?
— Дори повечето от Върховните сенатори са в неведение. Запознати са само лидерите му, както и някои висши офицери от ЕмОт. Според тях седем случая трудно могат да се нарекат катастрофален провал.
Коста изсумтя.
— Най-вероятно просто се крият, след като са говорили на хората през всичките тези години колко благотворно влияят ангелите.
— Не, не съм съгласна — каза Подолак. — Проблемът е, че ангелите наистина действат, поне в повечето случай. Благодарение на тях Върховният сенат работи по-гладко и ефикасно, а и нивото на престъпност се понижи драстично.