— Не ми казвай подобно нещо — предупреди го Трилинг с глас като сух лед. — Никога не ми казвай подобни нещо. Чу ли ме? Никога.
— Добре, Трилинг — меко каза Чандрис. — Ще бъдем отново заедно, щом искаш.
— Да, добре — каза Трилинг и сви рамене, сякаш това изведнъж беше престанало да има значение за него. — Ами този? — добави той и кимна към Коста.
— Той има нещо, което ще вземем с нас — каза Чандрис. — Не е нужно да започваме без пукната пара, нали?
Очите на Трилинг блеснаха.
— Мангизи ли има?
— Не, нещо също така добро — тихо и убедително каза Чандрис. — Нещо, което ще можем да продадем за много пари. Ангел.
Коста усети как сърцето му се свива. Разбра какво цели — да вкара Трилинг в близост до ангела на Дейвий с надеждата, че влиянието му ще го промени.
Само дето ангелите не правеха това.
Но Чандрис не го знаеше.
— Чандрис…
— Млъквай — прекъсна го Трилинг с презрителен поглед. — Тези ангели са доста скъпи, а?
— Целият този кораб е построен само за да ги търси — каза Чандрис и посочи грамадата на „Газела“, която се извисяваше зад тях. — Ще влезем вътре и ще вземем ангела, и после ще си тръгнем. Само ние двамата. Става ли?
Трилинг погледна Коста и на лицето му се изписа лека усмивка.
— Разбира се. Както кажеш.
Коста мъчително преглътна. Не му беше трудно да прочете мислите му. Разбира се, че щяха да си тръгнат. Но не и преди Трилинг да се погрижи да не оставя нежелани свидетели на кражбата.
— Джерико? — несигурно каза Чандрис.
За миг му се прииска просто да я хване за ръката и да избягат. Но дори и да успееха, Трилинг можеше да реши да се помотае из „Газела“.
А вътре беше Орнина. Сама.
Пое дълбоко дъх. Беше обучен, макар и съвсем бегло, на ръкопашен бой. Вътре, в по-тясно пространство, може би щеше да има повече шанс.
— Добре — каза той и посочи люка. — Да вървим. Ще ви заведа при ангела.
— Чандрис ще ни води — каза Трилинг и чак сега извади ръката си от джоба. Нож. С късо и отвратително назъбено острие. — Ти ще останеш с мен.
Корабът беше необичайно тих. Чандрис ги водеше по коридорите. Коста вървеше след нея, следван неотстъпно от Трилинг. Върхът на ножа случайно одраска ризата му и гърбът на Коста изтръпна.
Стигнаха до каютата на Чандрис и тя извади кутията с ангела изпод леглото си.
— Ето го — каза Чандрис и подаде кутията на Трилинг.
— Отвори я — нареди той, без да мръдне от мястото си зад Коста.
— Не тук — поклати глава тя. — Опасно е. Ангелът е много малък и трябва да внимаваме да не го изгубим.
Дълго време Трилинг не каза нищо. Коста следеше очите на Чандрис и се чудеше дали тя ще успее да го предупреди по някакъв начин, ако Трилинг замахне, за да го наръга.
— Чудесно — най-сетне каза Трилинг. — А складът? Има ли склад някъде тука?
Чандрис стрелна Коста с поглед и той усети как гърлото му се стяга. Значи Трилинг искаше да го направи там. Не в каютата, а на някакво по-закътано място, където ще мине повече време преди да се натъкнат на мъртвото му тяло.
В един момент му се прииска да се обърне и да приключи всичко още сега. Но ножът на Трилинг засега не се опираше в гърба му. А това означаваше, че не знае къде точно се намира. За специалист по бойните изкуства това не би представлявало проблем. За Коста обаче разликата бе разлика между смъртта и поне някаква надежда за живот.
Трябваше да изчака и да се надява, че ще му се удаде по-добра възможност.
Слизаха по тясната стълба и почти бяха стигнали долната палуба, когато чуха тихо пеене.
— Стойте — изсъска Трилинг, обви ръката си около гърлото на Коста и ги накара да замръзнат на място. — Кой е това?
— Орнина Дейвий — прошепна Чандрис и се извърна. Лицето ѝ отново бе напрегнато. Очевидно не бе очаквала, че Орнина ще е долу. — Корабът е неин.
Трилинг някак си неохотно освободи хватката си.
— Добре. — Ножът отново престана да опира в гърба на Коста. — Да вървим. Но вече наистина внимателно.
Чандрис леко се прегърби и продължи напред. Коста я последва. Чувстваше горещия дъх на Трилинг върху врата си.
Орнина бе коленичила до контейнера за събиране на ангели. До нея лежеше комплект прецизни инструменти.