Но Трилинг очевидно нямаше никакво намерение да му дава подобна възможност. Оголил зъби, той продължи да пристъпва напред. Отнякъде се разнесе тихо бръмчене…
И изведнъж Трилинг трепна, сякаш бе настъпил медуза. Побеснялата маска на лицето му се смени с някакво странно смущение, ножът увисна в отпуснатата му ръка.
— Пак! — изкрещя Коста и скочи. Вляво, с широко разтворени очи, стоеше Орнина и държеше зашеметителя. — Стреляй пак!
Тя стисна оръжието. Разнесе се второ бръмчене и Трилинг отново потрепери.
— Пак! — извика Коста, като тромаво се мъчеше да се измъкне от обхвата на размахващия се нож. Зашеметителят все още бе нагласен на минимална мощност и нямаше да задържи Трилинг много дълго. Ако Коста успееше да се добере до Орнина и да го нагласи на по-висока мощност…
И изведнъж Трилинг нададе странен клокочещ рев и се хвърли срещу него.
Ако имаше пълен контрол над мускулите си, Коста щеше да умре. Но двата удара от зашеметителя, макар и на най-ниска мощност, бяха разстроили нервната му система точно колкото трябваше. Коста отскочи назад и острието на ножа разсече левия му ръкав, вместо да се забие в гърдите му. Съвсем инстинктивно той удари ръката на Трилинг с дясната си длан и за негово най-голямо учудване ножът отлетя настрани и падна сред тръбите и проводниците покрай стената.
За част от секундата Коста видя собствената си изненада, отразена в очите на другия. След това Трилинг изкрещя някаква ругатня и отново се хвърли към него.
Коста се опита да избие ръцете, които сега се насочваха към гърлото му, но Трилинг вече се беше отърсил от последствията от шока и блокирането не успя. Миг по-късно ръцете достигнаха целта си — едната се впи в гърлото му, а другата стисна лявата му мишница.
Вълна от агонизираща болка премина през кожата и мускулите му. Имаше време само конвулсивно да си поеме дъх…
И се удари с гръб в стената достатъчно силно, за да изкара въздуха от дробовете си. Хватката около гърлото му се стегна и Трилинг започна да удря главата му в студения метал.
Зрението на Коста започна да се замъглява, мъглата се сменяше с искри при всеки удар. Той опита да ритне с коляно Трилинг в слабините, но тялото му сякаш бе станало от памук. Смътно долавяше, че някой крещи, но не можеше да разбере думите. Направи опит да хване стискащата го за гърлото ръка, но силите го бяха напуснали.
Изведнъж ударите спряха. Докато се чудеше дали това не е просто халюцинация на умиращия мозък, усети как хватката около гърлото му отслабва — а после изчезна. Главата му започна да се прояснява. Той се свлече до стената, давейки се за глътка въздух. Ужасна болка пронизваше лявата му ръка.
Чандрис се озова до него и го хвана за дясната ръка.
— Всичко е наред — проговори тя. Дишането ѝ бе някак задавено. — Просто седни, а? Просто седни.
— Нищо ми няма — каза той, докато тя му помагаше да седне и да опре гръб в стената. Думите излязоха от гърлото му болезнено.
— Ето аптечката — обади се Орнина. — Можеш ли да му свалиш ризата?
— Разбира се.
Тя внимателно започна да сваля ризата му. Коста трепна, когато една болезнена линия премина през гърдите му и се сля с агонията в лявата му ръка. За своя изненада той чак сега забеляза, че ризата му е пропита с кръв. Явно онзи първи удар се бе оказал по-успешен, отколкото му се бе сторило. Странно, но досега не беше усетил никаква болка.
Вдигна очи от кръвта на гърдите си и видя Трилинг.
Лежеше проснат на пода зад Чандрис. Дясната му ръка, с която беше държал порязаната ръка на Коста, беше оплискана с кръв.
От гърба му стърчеше дръжката на собствения му нож.
Коста погледна Чандрис. Чак сега видя, че по бузите ѝ се стичат сълзи.
— Чандрис? — тихо попита той.
— Трябваше. — Гласът ѝ бе толкова тих, че едва го чу. — Щеше да те убие. Щеше да убие и двама ви. Не ми оставаше нищо друго.
— Зная. — Коста трепна, когато Орнина внимателно сложи марля върху гърдите му. — Аз…
— Не, недей — прекъсна го тя и измъчено го погледна с премрежените си от сълзи очи. — Недей.
Сведе очи и кимна към лежащото зад нея тяло.
— Някога той беше мой приятел — изхлипа Чандрис. Тялото ѝ се тресеше. — Той беше всичко, което имах. Той се грижеше за мен. Пазеше ме.
Сведе глава и затвори очи.
— Обичаше ме.
Коста гледаше профила ѝ. Тя открито плачеше.