За него вече не съществуваше място за съмнения. Чандрис беше в състояние да защити приятелите си и да плаче за онова, което трябваше да направи. Тя можеше да прави жертви и същевременно да запази гордостта и достойнството си. Можеше да изпитва гняв, мъка, можеше да съжалява и да обича.
Пропагандата на Мира беше погрешна. Ангелите не превръщаха гражданите на Емпирей в нещо по-низше от човешки същества. Ако не друго, те позволяваха на хора като Чандрис да станат по-човечни, отколкото са били. По-човечни, отколкото изобщо са посмявали да бъдат.
Орнина вече превързваше ръката му. Погледите им се срещнаха и той разбра посланието в очите ѝ. Пресегна се със здравата си ръка, прегърна Чандрис през раменете и нежно я придърпа към себе си.
Това сякаш пречупи и последната бариера. Тя зарови лице в гърдите му и се разплака като дете. Каквото по един или друг начин винаги си бе оставала.
Или може би като дете, на което никога не са позволявали да изживее детството си.
36.
— Съжалявам, господин Върховен сенатор. — Погледът на доктора беше забит в ръчния му компютър. — Все още не знаем какво се е случило с господин Ронион.
— Но сега е добре, така ли? — Форсайт погледна помощника си. Ронион грижливо връзваше обувките си с онази напрегната концентрация, с която се отнасяше и към най-незначителната работа.
— Да, доколкото можем да кажем. Ако желаете да остане тук още няколко дни, можем и да попаднем на нещо.
— Искате да кажете, че ще измислите някакви нови изследвания, за които никой досега не си е и помислял?
Докторът смутено сви рамене.
— Ако се наложи да стигнем дотам, да.
— Да — повтори Форсайт. — Оценявам загрижеността ви, но мисля да се въздържим.
Ронион приключи с обувките и се изправи.
„Тръгваме ли?“ — направи знак към Форсайт. Изглеждаше обнадежден и нервен.
„Да“ — увери го Форсайт. От разговора им по-рано беше установил, че Ронион се чувства много нещастен на такова странно място, да лежи на странно легло и непрекъснато да бъде мушкан, ръган и намръщено оглеждан от цяла армия мъже и жени, които непрекъснато го разнасят от стая в стая. Нямаше смисъл да го кара да продължава да страда, още повече че лекарите бяха изчерпали всичките си идеи.
Казано честно, и самият Форсайт жадуваше час по-скоро Ронион отново да бъде при него. Напрежението и неизвестността какво става на Лорелей започваше да му се отразява и той беше станал мрачен и избухлив. И всички — от Пирбазари до временно прикрепения към него екип от правителството на Сераф — знаеха това. Колкото по-бързо Ронион се окажеше близо до него, толкова по добре.
— Е, желая ви късмет — каза докторът. — Ако получи нов пристъп, моля ви незабавно да ме уведомите. Довиждане, господин Ронион.
„У дома ли се прибираме?“ — попита Ронион, докато двамата с Форсайт крачеха към рецепцията, където Пирбазари приключваше с документите по изписването.
„Още не“ — отговори му Форсайт, като с всички сили се мъчеше лицето му да остане спокойно. По всичко личеше, че може би дори не им е останал дом, в който да се приберат.
Но, разбира се, Ронион не знаеше нищо за това. И най-добре беше засега нещата да си останат така.
„Отиваме в правителствения дом в Магаска — добави той. — Там имаме временен кабинет.“
„О. — Ронион направи пауза и се намръщи малко повече. — Защо не се прибираме вкъщи?“
„Още не можем да тръгнем“ — каза Форсайт и го погледна. За страничен наблюдател Ронион, изглежда, напълно се беше възстановил от онова, което му се бе случило при Ангелиада.
Но Форсайт го познаваше от много отдавна и беше сигурен, че под повърхността все още се таи нещо. Около очите на Ронион се бяха появили нови бръчки и върху изражението му, подобно на прозрачен воал, лежеше тънък отпечатък сериозност.
Може би щеше да изчезне, когато споменът за онова пътуване избледнееше. Форсайт се надяваше да е така.
„Все още остават някои неща за довършване тук.“
„Като Ханан, Орнина и Чандрис ли? — попита Ронион. — Ханан добре ли е?“
За свое смущение, Форсайт едва сега си даде сметка, че не е проверил как е Ханан Дейвий от момента, когато се бе уверил, че състоянието му се е стабилизирало.
„Мисля, че да — отговори той. — Ако искаш, можем да проверим как е преди да си тръгнем.“
Някои от новите бръчки на Ронион сякаш се изгладиха.