Выбрать главу

Заседателната зала беше учудващо пълна, особено за осем часа вечерта, когато всичко отдавна би трябвало да е затворено, а висшите правителствени функционери — по домовете си. Но или всички те бяха работили до късно, или вестта за атаката се бе разпространила достатъчно бързо, за да ги накара да се върнат, за да имат свежи новини пряко от ЕмОт.

Някои от хората оживено говореха по телефоните си. Други разговаряха напрегнато помежду си или просто мълчаливо стояха и зашеметени гледаха главния екран на стената. Екранът показваше множество различни изгледи от отделните кораби и мониторните сателити в района на мрежата и им даваше пълна представа за развиващото се сражение.

— Тактическа ситуация? — тихо попита Форсайт, докато двамата с Пирбазари си пробиваха път между групичките разговарящи. В идеалния случай на един Върховен сенатор щяха незабавно и с необходимата почит да му предложат най-доброто място в стаята. Фактът, че на практика никой не го забеляза, беше показателен за изненадата и шока, които очевидно царяха тук.

— Изглежда, непосредствените им цели са двата най-близки катапултиращи кораба — каза Пирбазари. — Номера Едно и Три. Първата им цел ще е да извадят от строя катапулта, така че да отворят място за останалите си сили.

— Или за да не можем да изхвърлим изтребителите — отбеляза Форсайт. — Или може би не искат да изхвърлим лайнера?

Пирбазари поклати глава.

— Ще се наложи сериозно прегрупиране на катапултиращите кораби, за да уловят лайнера. Виждате, че „Хармоничен“ е бил достатъчно предпазлив, за да излезе от центъра на пирамидата, преди да изстреля изтребителите.

— Но тогава защо се връща? — попита една дребна жена. — Искам да кажа, ако всички изтребители вече са излетели?

Форсайт се намръщи. Жената беше права — лайнерът бе променил курса си и ускоряваше по вектор, който щеше да го отведе близко до кораб Номер Две.

— Зар?

— Явно Мирът все още го контролира — каза Пирбазари. — Един капитан на лайнер би направил всичко възможно, за да изведе кораба си колкото се може по-бързо и по-далеч от района на битката.

— Несъмнено — каза Форсайт. — Но какво всъщност прави той?

— Не зная — призна Пирбазари. — ЕмОт преброи сто изтребителя, а това са всички спасителни докове за кораб с такива размери. Освен това изтребителите са прекалено големи, за да имат и допълнителни подкрепления.

Форсайт почеса брадичката си.

— Ами други оръжия? Възможно ли е да са успели да натоварят лазери или ракети?

— Къде биха могли да ги инсталират? — възрази Пирбазари. — Лайнерите не разполагат с бойни секции или капсули. Снабдени са с два противометеоритни лазери, но те са прекалено слаби, за да им се обръща внимание.

— Очевидно от ЕмОт им обръщат сериозно внимание — обади се някакъв друг човек. — Вижте — посочи той.

Разрушителите, пазещи номер Две, наистина се бяха раздвижили. Само един остана в непосредствена близост до катапултиращия кораб. Останалите се разгръщаха, за да пресрещнат приближаващия лайнер.

— Финт? — предположи Форсайт.

— Бих казал — финт, зад който се крие нещо — напрегнато се съгласи Пирбазари. — Достатъчно им е да унищожат само два от корабите, за да извадят от строя целия катапулт. А сега заплашват три.

А с оглед на превъзхождащите ги сили, командирът на мирските кораби не би трябвало да разпокъсва силите си повече от абсолютно необходимото.

— Може би просто искат да се презастраховат.

— Или, както казахте, един от тях е финт. Целящ или да отвлече вниманието, или да задържи част от защитата. — Пирбазари кимна към екрана. — Въпросът е кой от трите?

Сраженията за Номера Едно и Три вече бяха ожесточени и противниковите кораби се осветяваха от слабите проблясъци на лазерните и плазмените оръжия или от по-ярките експлозии на ракетите. Разрушителите на ЕмОт бяха много по-големи и бронята им, подобна на защитата на ловните кораби, бе несъмнено по-дебела. В открит двубой дори най-модерните мирски изтребители не биха имали никакъв шанс срещу тях.

Но вражеският командир беше достатъчно умен, за да избягва подобен сблъсък. Неговите изтребители бяха много по-маневрени от разрушителите и той използваше докрай преимуществото си. Подобно на оси, мирските кораби непрекъснато проникваха сред защитата на ЕмОт и бързо се оттегляха, нанасяха удари срещу разрушителите, караха ги да се въртят един срещу друг и използваха момента, за да изстрелват множество малки ракети срещу двата катапултиращи кораба.