Коста се намръщи. Нещо се вълнуваше под това лице, нещо много по-важно от простия факт, че е разконспириран един незначителен шпионин.
— Да, държа — каза той. — Не съм вашият типичен шпионин от трилърите, господин Върховен сенатор. Не бях изпратен тук да извършвам саботажи, да крада информация или нещо подобно. А да изучавам Ангелиада и ангелите. Това е всичко, с което съм се занимавал.
— Разбира се — язвително отбеляза Форсайт. — И предполагам, че в заповедите ви не се е споменавало нито дума за подготовка на военна операция.
— Не, нито дума — каза Коста. — Мирът вярва, че ангелите са извънземно нашествие… — Той млъкна. — Каква военна операция? Какво се е случило?
За един безкраен момент Форсайт просто го гледаше. После каза:
— Вие сте великолепен актьор, господин Коста. Или това, или наистина не знаете.
Стомахът на Коста се сви на студена твърда топка.
— Кажете. Моля ви.
Последва ново продължително мълчание. След това Форсайт се размърда.
— Добре. Загубихме всякаква връзка с Лорелей. Нещо е изключило всички комуникационни линии. И същото това нещо е погълнало два куриерски кораба. — Той мрачно се усмихна. — Кажете ми отново онова за извънземните нашественици.
— Лорелей — промърмори Коста и си спомни инфарктното си влизане в системата и прекалено големия астероид, в който бяха напъхали малкия му кораб. — Оттам проникнах в Емпирей. Скрит във вътрешността на фалшив астероид.
— Колко други имаше с вас?
Коста поклати глава.
— Казаха ми, че съм само аз. Но астероидът беше прекалено голям. Може да е имало… може да е имало и други.
— Само вашия астероид ли изхвърлиха?
— Пак ви повтарям — така ми казаха. Но всъщност не зная.
— С други думи, биха могли да оставят цял взвод командоси заедно с вас, а вие не сте усетили — мрачно заключи Форсайт. — Това ли твърдите?
— Нищо чудно — призна Коста. Парчетата от мозайката започнаха да се съединяват, но картината не беше от приятните. — Интересно. През последните месеци няколко пъти се чудех защо изобщо изпратиха мен. Не съм професионален шпионин, не знаех почти нищо за емпирейската култура и изобщо не ме бива в общуването с хората. А обучението ми продължи само няколко седмици.
— Тогава защо са ви изпратили?
Коста преглътна.
— Може би са очаквали да ме заловят бързо — каза той. — Вероятно са предполагали, че ако хванат един шпионин, това ще обясни присъствието на „Комитаджи“ в системата на Лорелей и ще разсеят всякакви подозрения.
— Докато останалите командоси успеят да превземат или унищожат мрежите?
— Не зная какви са били другите им планове.
Известно време Форсайт мълчеше.
— Предполагам, че наистина не знаете — накрая каза той. — Жертвеното агне не присъства на обсъждането на стратегията на вълците, нали?
На вратата колебливо се почука и Пирбазари пъхна главата си вътре.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, господин Върховен сенатор — каза той. — Но искахте да ви държа в течение със ставащото при Ангелиада.
— Казвай. — Форсайт не откъсваше поглед от Коста.
— Орбитата ѝ се е променила още повече. Последните изчисления показват, че след малко повече от четири дни ще постави под заплаха Централата.
— Четири дни? — намръщено повтори Форсайт. — Нали преди спомена за две седмици.
— Придвижила се е още навътре — обясни Пирбазари. — Това означава, че скоростта ѝ се е увеличила.
— Това също означава, че може да се придвижи прекалено навътре, за да представлява опасност — отбеляза Форсайт.
— Може би. А може би не. — Пирбазари беше неспокоен. — Въпросът е, че промяната в орбитата не е постоянна. Астрономите твърдят, че всъщност малко се е придвижила навън.
— Навън ли?
— Да, сър. Малко е трудно да се каже със сигурност — имало е ново радиационно изригване, което е объркало част от показанията на уредите им. Но са доста сигурни в преценката си.
— В каква посока е било изригването? — попита Коста.
— Не се намесвайте. — Форсайт го изгледа свирепо.
— Само си помислих, че ако изригването е насочено навътре към слънцето, то би могло да обясни движението навън — каза Коста. — Ангелиада може да се е научила как да фокусира лъчението си и да го използва като реактивен двигател.