— Всъщност да — каза Телторст. — Разбрах, че днес следобед е пристигнала куриерска капсула от Сцинтара.
— Пристигна в системата — отговори Леши. — Само че от другата страна на слънцето, така че разполагаме единствено с дистанционно свалените данни.
— Защо не съм получил копие?
— Сигналът беше доста замърсен. Декомпресирахме го, но се наложи да го прекараме през филтри, за да изчистим външния шум. Иначе е почти невъзможно да се разчете.
— Благодарен съм, че така сте се загрижили за очите ми — сухо каза Адюторът. — Да смятам ли, че няма да го видя, докато не изпратите техниците си навън?
— Леши събра кураж. Моментът бе настъпил.
— Вече видях филтрираната версия — каза той. — В съобщението няма заповеди, които да се отнасят до вас.
— Заповеди — не — съгласи се Телторст. — Но на вас ви е възложено да приемате моите препоръки.
Леши впи поглед в него — напразно усилие в тъмнината.
— Кой ви каза това?
— Няма значение. — Гласът на Телторст бе станал твърд. — Важното е, че имаме заповеди. И ще ги изпълним.
— Хората ми работят по две смени, за да сглобят проклетия катапулт — възрази Леши. — Промяната на орбитата ще ни струва най-малко два дни. Ще трябва да приберем всички чувствителни уреди вътре и да прикрепим решетката към кораба.
— Щеше да отнеме само петнадесет часа, ако бяхте приели препоръката още когато ви я дадох за първи път — студено отбеляза Телторст. — А ако бяхте наредили сглобяването да започне още в началото, щеше да отнеме не повече от седмица. Мислех, че за военен като вас не е естествено да поема риска да се забави — още повече ако е бил предупреден предварително.
— Това е загуба на време — изръмжа Леши. — На време, гориво и усилия. Каква е ползата да местим катапулта по-близо до планета, която никога няма да бъде усвоена?
Усети как Телторст поклати глава в тъмнината. С презрителна физиономия, без съмнение.
— Господин комодор, вие продължавате да смятате, че колонизацията е единственото практическо приложение на една планета. — Тонът на Адютора точно съответстваше на предполагаемото му изражение. — С готовност признавам, че мястото е може би твърде мрачно и студено за вкуса на повечето хора. Все пак искам да ви припомня, че колонията на Нифълхайм съществува вече почти петнадесет години при по-сурови условия.
Леши си позволи да свие устни. Нифълхайм.
— Е, ако смятате, че това е печелившо развитие…
— Те построиха екстрактор, рафинерия и линеен ускорител преди да се откажат — безцеремонно го прекъсна Телторст. — Металът, който получи Мирът, струва повече, отколкото разходите по основаването на колонията. Но както и да е, въпросът не е там. Пробите показаха, че металите на повърхността са повече от достатъчни да покрият цената на времето и горивото, за които сте толкова загрижен.
— А по какъв точно начин ще оцените усилията на хората ми? — настоя Леши. — Или морала им, когато им кажа, че са се блъскали напразно и ще трябва да започнат всичко отначало?
— Моралът не е моя грижа, комодор — рязко рече Телторст. — Парите обаче са. Това е чудовищно грамаден кораб, който поглъща солидна част от военния бюджет само за да се поддържа в работещо състояние. От него се очаква да покрие разходите — подобно на всяко друго нещо във вселената.
— Ще ви поднесем Емпирей — не му остана длъжен Леши. — Това не е ли достатъчна отплата?
— Може би. Ако ме убедите, че ще получим целия съюз непокътнат. Но вие сам отбелязахте, че няма такива гаранции.
Леши го погледна с неприятното усещане, че нещо го стяга за гърлото.
— Това ли било? Симулацията с ядрено оръжие на Лорелей?
— Както и симулациите на планетарните бомбардировки, които провеждате оттогава — каза Телторст. — И не си правете труда да отричате. Може и да не съм военен, но зная как да съм в течение със ставащото около мен.
— Не го отричам — изръмжа Леши. Вече наистина се беше ядосал. — Наше задължение, господин Телторст, е да сме подготвени за всичко, което може да се случи в тази операция. Всичко. Включително и бомбардировки от космоса, ако е необходимо.
— Няма да е необходимо. — Гласът на Телторст бе мек, но категоричен. — Ще изтегля „Комитаджи“ и ще изчакам нова възможност преди да сте успели да го унищожите.
— Вие ли?
— Да, комодор. Вие и този кораб сте отговорни пред Висшия сенат… а точно в момента, що се отнася до вас, аз съм Висшият сенат.