— Имам добра памет. — Чандрис нагласи спояващата жица върху съответната част.
— Повече от добра. Запомняш всичко, което си прочела или видяла, нали?
— Почти. — Чандрис сви рамене и спря. Слаб шум откъм коридора привлече вниманието ѝ. — Някой идва. — Старите рефлекси за миг взеха връх преди да си припомни, че няма защо да се крие.
— Сигурно е Ханан — Орнина се обърна към вратата. — Ханан? Ти ли си?
— Че кой друг — чу се гласът на Ханан и миг по-късно той пъхна глава в стаята. — Здрасти, Чандрис. Както виждам, Орнина се е постарала да ти запълни времето.
— Всичко ли мина наред? — попита Орнина.
— О, разбира се. — Той тръгна към конзолата на проектора. На устните му играеше нещо като усмивка. — Няма проблеми.
Орнина погледна Чандрис, после Ханан. Май също бе забелязала усмивката.
— В какъв смисъл „няма проблеми“? — подозрително попита тя.
— Чакай малко. — Ханан включи проектора и отстъпи настрани. — Чандрис, искам да видиш това. Записах го от контролната кула. Виждаш ли онзи кораб там, дето отива към пистата?
— Да — каза Чандрис. Трудно можеше да не го забележи — приличаше на „Газела“, но доста по-голям.
— Това му е идентификационният профил. — Ханан посочи малкия прозорец под картината. — Ако някога ти се случи да си около Ангелиада и това нещо се приближи и ти нареди да се изнасяш, изнасяй се. На момента, без никакви въпроси и възражения. Разбра ли?
— Добре — предпазливо отговори Чандрис. — Но защо?
— Защото това е корабът на Института за проучване ни Ангелиада — каза Ханан. — Излита веднъж месечно, натъпкан с учени и апаратура, и има абсолютен приоритет. Просто трябва да го знаеш.
— Другото нещо, което трябва да знаеш — мрачно добави Орнина, — е, че Ханан никога не лъже — просто сменя темата, когато не иска да отговори на някой въпрос. Какво стана в „Гейбриъл“, Ханан?
Ханан я погледна с широко отворени очи. Изражението му беше самата невинност.
— Какво искаш да кажеш, скъпа сестрице?
Орнина сви устни.
— Искам да кажа, че в приемателния пункт се очакваха стажанти. Да смятам ли, че сутринта на смяна е бил някой от тях?
Ханан погледна Чандрис. Към невинността се беше прибавила и обида.
— Чандрис, да съм казал или направил нещо, с което да заслужавам подобно отношение?
Орнина сложи ръце на кръста си. В очите ѝ се появи пламъче.
— Стига си шикалкавил, а казвай какво си направил.
Ханан разпери ръце.
— Просто я помолих да попълни кредитния формуляр за металите.
— Кажи какво да те правя! — въздъхна Орнина.
— Какво е кредитен формуляр за металите? — попита Чандрис.
— Един кратък документ, който Ханан обича да пробутва на новаците — обясни Орнина. — В него се изисква „Гейбриъл“ да анализира обвивката на ангела, да изчисли количеството от всеки елемент и да го впише в сметката ни.
По гръбнака на Чандрис премина нещо ледено. Не. Не можеше да бъде. Ханан Дейвий, сертифициран добряк, да върти номера?
— И какво стана?
— Нищо особено. — Ханан седна. — Оставих я да се поблъска десетина минути, но накрая Карли Силс се усети и наду свирката.
— А ти?
— Получих си кредита и си тръгнах.
— Но… — Чандрис беше съвсем объркана.
Орнина за момент се намръщи. После лицето ѝ се проясни.
— А, забравих. Това не е заяждане, Чандрис. Просто долнокачествена форма на хумор — нарича се майтап.
— Майтап ли?
— Ами да — каза Ханан. — Там, откъдето идваш, не правите ли такива неща?
— О, разбира се — с горчивина отговори Чандрис. — Да надрусаш някого, почти да го отровиш или да му подпалиш одеялото. В повечето случаи краят е бой с ножове.
— Божичко! — Ханан беше смаян. — Това не са никакви майтапи, а най-обикновено насилие.
— А да накараш един новак да се шашка не е ли? — попита Орнина.
— Разбира се, че не е — с негодувание отвърна Ханан.
Това си е много важен практически урок. Виж, Чандрис, номерът минава само ако жертвата е препалено горда, за да признае, че не знае всичко. А като се замислиш, това си е в реда на нещата. В мига, когато си признае и реши да попита шефа си — край, играта свършва. Това си е чист урок по скромност.
— Можеш спокойно да не се съгласиш с него — сухо каза Орнина. — Лично аз не съм съгласна. Специално този номер трябва да се забрави.