— Орнина май каза, че никога не лъжеш.
— Нали ти казах, че си схватлива. — Той я изгледа. — Това не е лъжа, а… да речем, казване на истината по друг начин. — Пое си дълбоко дъх. — Разбираш ли, Чандрис, за Орнина аз съм единственото семейство, което ѝ е останало. Половината ѝ живот мина в грижи за мен — първо ми помагаше в училище, после се разболях и… И тя така и не успя да намери време и пари да създаде свое семейство.
Внезапно тя разбра.
— Затова ли ме поканихте на „Газела“? За да може тя да се преструва, че съм нейното семейство?
— Това притеснява ли те?
Чандрис прехапа долната си устна.
— Не зная.
— Всъщност тя не се преструва. Или поне не се заблуждава. Но така поне има възможност да се грижи за някой друг. Някой, който… е, няма значение.
— Някой, който отчаяно се нуждае от нея ли? — довърши Чандрис с горчивина.
— Не се обиждай. Ако не друго, ти си класи над повечето от останалите. Най-малкото имаш забележително умение, пък било то и в кражбите.
Още едно парче попадна на мястото си.
— Ето защо сте запазили другия ангел. Права ли съм? Иначе рискувате да вземете на борда някой, който да ви пререже гърлата, докато спите.
— Нещо такова. Е, естествено, взимаме известни допълнителни мерки срещу гостите ни.
— Но ви помага и ангелът, нали?
— Всъщност не. Ангелите май не действат чак толкова активно. — Той се усмихна криво. — Ако трябва да съм искрен, най-много ни помагат номерата, които използвах като по-млад. Когато се опитваш да скроиш шапка на някого, се научаваш да го разбираш що за птица е. Само не казвай това на Орнина.
— Да бе, твоите номера ми звучат точно като моите прецаквания — каза Чандрис. — Само дето не те опандизват, ако те спипат.
— Всъщност най-добрите номера се получават тогава, когато никой няма основания да те опандизи. Онези, при които всичко, което правиш, е… ох, не знам. Може би да оставиш подписа си. Да кривнеш вселената. Трудно ми е да ти го обясня.
— Покажи ми.
— Какво? — намръщи се той.
— Покажи ми — повтори Чандрис.
Ханан се нацупи.
— Добре. Добре, ще ти покажа. Да видим… — Той потупа джобовете си. — Я виж какво има в жабката. — И се зае да изучава пода.
Чандрис отвори вратичката до коляното си.
— Само една карта — доложи тя. — А, и няколко опаковки от шоколади. И парче канап.
— Нищо подходящо на пода — измърмори Ханан, изправи се и зарея поглед някъде. — Добре, дай ми канапа.
Чандрис взе парчето. Беше дълго тридесетина сантиметра, с оръфани краища и цялото покрито с мръсни петна.
— Какво ще правиш?
— Ще видиш — каза той и неумело заработи с пръстите си. — По дяволите… ще направиш ли една примка?
— Разбира се. — Чандрис взе канапа и го завърза.
— Благодаря. Сега гледай внимателно. — Той стегна примката около дясното си ухо и пъхна другия край на канапа в ъгъла на устата си. — Как изглеждам?
— Тъпо — отговори Чандрис. — И какво следва?
— Номерът, разбира се. — Ханан погледна навън. — Стигнахме. Само стой и гледай.
Возилото спря до тротоара, слязоха, пред тях се отвори вратата и Ханан я въведе вътре. Младият мъж зад бюрото вдигна поглед от екрана.
— Добър ден, сър — усмихна се той. Погледът му се плъзна по лицето на Ханан и усмивката му замръзна. — Ъъъ… с какво мога да ви бъда полезен? — Гласът му изведнъж зазвуча странно.
— Разбрах, че имате на склад Ахандирови кондуктивни бобини — отговори Ханан. — Искам да купя две.
— А… разбира се. — Погледът на служителя отново се плъзна по канапа, след което се премести настрани. — Само да проверя — добави той и се наведе към екрана. Ханан издебна момента и намигна на Чандрис. — Да, имаме няколко. — Служителят отново вдигна глава и погледът му се стрелна към канапа. — Предполагам, че сте с кредит от „Гейбриъл“?
— Да. — Ханан извади тънка карта. Младежът я взе и я пъхна в слота на компютъра.
— Извинете. Колко казахте, че искате?
— Две — вежливо повтори Ханан.
— Да. — Служителят отново се наведе към екрана.
Чандрис забеляза, че всички в помещението гледат изумено Ханан, но веднага сведоха очи, когато той нехайно се огледа. Служителят приключи работата си и се изправи.
— А… имате ли нужда от помощ за пренасянето им? — попита той. Полагаше всички усилия да не го зяпа.