— Няма ли да е по-лесно просто да вземе един ангел в лабораторията си и да работи там?
— О, прави го — отговори Джайаси. — Само че ще му е необходимо повечко време. Според теорията му периодът на полуразпад е петдесет хиляди години. Чух, че се опитал да си уреди повече ангели, за да ускори процеса, но директор Подолак го поставила на място.
— Академична цензура?
— Проста аритметика. Върховните сенатори и по-голямата част от командния състав на ЕмОт имат ангели, планетарните губернатори и сенатори също, както и доста от съдиите. Но остават също по-нископоставени политици, промишлени магнати — знаеш списъка. Може би след десетина години директор Подолак ще може да отдели петдесет или сто ангела за подобно проучване. Но не и сега.
Коста кимна. Думите на Джайаси върнаха част от надеждите му. Ако за осъществяването на плана бяха необходими поне още десет години, все още има шанс за спасяването на тези хора.
Естествено, ако той си свършеше работата.
А научаването на допълнителни подробности за теорията на Циарди изглеждаше добро начало. Ако успееше да посее зрънце съмнение за същността на ангелите…
— Господин Джайаси? — разнесе се женски глас от другия край на помещението. — Бихте ли ми помогнали?
— Разбира се — отзова се Джайаси, оттласна се от стената и умело се запровира сред хора и машини, като при нужда коригираше посоката с помощта на ръцете си. Коста го последва по-тромаво, като се чудеше колко ли често Джайаси прави такива пътувания.
Когато най-после стигна, откри Джайаси и някаква жена на средна възраст да се ровят в плетеница кабели.
— Доктор Кахенло — каза Джайаси, — да ви представя новия си съсед, Джерико Коста. Джерико, това е доктор Рей Янда Кахенло, моят научен ръководител.
— Приятно ми е, господин Коста. — Кахенло прескочи обичайните формалности и продължи: — Разбирате ли от семплери със среден обсег?
— Малко — предпазливо отговори Коста, докато се носеше над раменете им. Всъщност разбираше доста от семплери със среден обсег. Но от мирски модели, а не от техните емпирейски съответствия. Дори устройството им да се окажеше едно и също, превеждането на терминологията щеше да създаде проблеми. — Какъв е проблемът?
— Изходният сигнал е прекалено шумен — изсумтя Кахенло. — Помислих си, че е от спондера, и го смених, но не помогна.
— Хм. — Коста огледа апарата. — А какви са тези тръби?
— Сииталон — отговори Кахенло. — Криогенен охлаждащ флуид за детекторите.
— Базиран на флуор?
— Мисля, че да — намръщи се Кахенло. — Защо?
— Вероятно имате връзка точно върху захранването на спондера. — Той посочи. — Ако там има теч, част от флуора ще попадне върху връзката. Може и да е достатъчно за смущенията.
Джайаси примигна.
— Майтапиш се. Никога не съм чувал за подобно нещо.
— Но аз съм чувала. — Кахенло вече ровеше сред инструментите си. — Само че бях забравила. Да видим…
Отне ѝ около минута, за да затегне подозрителната връзка с ключа за нулева гравитация и да постави допълнителна изолация.
— Добре, да проверим.
Джайаси се наведе над клавиатурата.
— Да, сега изглежда малко по-добре — колебливо каза той, загледан в дисплея. — Момент… тръгна. — Той вдигна поглед. — Браво, Джерико.
— Благодаря. — Коста едва сега забеляза, че е затаил дъх. Струваше му се някак си жизненоважно да се окаже прав. — Просто щастлива догадка.
— Един от любимите ми научни подходи — хапливо отбеляза Кахенло. — Благодаря ви, господин Коста. — Тя го погледна замислено. — Нов сте в института, нали?
— Пристигнах преди два дни — отговори Коста. — Все още се ориентирам.
— Някой от другите екипи вече да ви се е нахвърлил?
— Ами… — Коста хвърли поглед към Джайаси, но не намери помощ. — Не. А трябва ли?
Тя вдигна вежди.
— Ако това е част от уменията ви, не се и съмнявайте. Винаги има недостиг на добри диагностици.
Коста отново погледна Джайаси. Да не би Кахенло да се опитваше да го наеме? И ако беше така, какво трябваше да отговори?
— Имам някои свои проекти, по които работя — предпазливо каза той.