— Между другото, господин Коста, няма нужда да стоите тук, ако имате друга работа. Да гледаш как някой се бори с данните надали е най-интересният начин да прекараш следобеда.
— Всъщност вече обиколих кораба два пъти — отговори Коста. — Тук е най-интересно, доколкото забелязах.
— Кога успяхте? — примигна Кахенло.
— Преди около четиридесет минути.
Кахенло сви устни.
— Е, ще се уверите, че се оставям работата да ме погълне съвсем и не ставам за добра домакиня. Извинявам се предварително.
— Няма за какво — каза Коста.
— Както и да е. Да видим. — Тя се обърна към Джайаси. — Бяхме стигнали дотук…
Главите им отново почти се допряха и те потънаха в работата си. Известно време Коста ги наблюдава и постепенно започна мъничко да ги презира. И двамата бяха същински архетипи на учени. Затворени в кристалните си кули, погълнати от проучванията си до такава степен, че изобщо не забелязваха останалия свят. Толкова уверени в онова, което правят, че не позволяваха място за никакво съмнение в умовете си.
Така омаяни от ангелите, че бяха загубили всякаква представа за реалността.
Да поставят ангел на едно бебе! Колко време щеше да им трябва, за да го направят с всички бебета?
— Язон? — внезапно попита той. — Колко ангели са необходими, за да се покрие целият Емпирей?
Джайаси отново вдигна глава.
— Ами, трябват ни ангели за всички политици от регионално ниво нагоре. След това за съдиите, шефовете на корпорациите, офицерите от ЕмОт, търговските служители…
— Ясно. Питам те за какъв брой става дума.
— Нямам представа — намръщи се Джайаси. — Докторе?
— Не знам точно. — Без да се обръща, Кахенло посочи съседния терминал. — Всичко трябва да е включено под заглавието Емпирейски ангелски експеримент.
Докато Коста открие съответната рубрика, алармата за предстоящата нулева гравитация започна да звъни. Докато намери информацията за сегашното състояние, въртенето на кораба почти бе спряло.
Оказа се по-зле, отколкото беше очаквал. Първоначалните предвиждания бяха за четиридесетгодишен период, през който да се достигне нужното количество ангели на глава от населението. Днес, едва осемнадесет години по-късно, изчисленията показваха, че ще са необходими само още седем години. Повече ловни кораби, по-добра защита, по-съвършени детектори, нововъведения в хиперпространствената мрежа… страници и страници графики, показващи как научният и технологичният напредък приближават целта. Досега бяха събрани осемнадесет хиляди ангела, а броят на новите растеше все по-бързо и по-бързо.
Коста спря, втренчен в една от графиките. Нещо в мозъка му прещрака. Беше изучавал подробно теорията за черните дупки — трябваше му за астрофизичната част на доктората му. Но ако графиката бе вярна…
Привързан в креслото, почти без да забелязва безтегловността, той се залови за работа.
— Е, какво мислиш?
— За Ангелиада ли? — малко раздразнен от прекъсването, Коста вдигна поглед от дисплея.
— За доктор Кахенло — каза Джайаси. — И за проекти ни.
— А. — Коста сви рамене и отново се обърна към компютъра. — Не зная. Всичко ми изглежда наред.
С периферното си зрение забеляза Джайаси да оставя писеца и да се завърта в креслото си.
— Добре, предавам се. Какво толкова интересно си намерил?
Коста се поколеба. Вече беше сигурен. Но дали да съобщи това на един емпиреец…
Разбира се, че трябваше. В края на краищата бе тук, за да ги спасява.
— Това — той обърна дисплея — е графика на броя уловени ангели на кораб за единица време, разделена на периоди от една година. Виждаш ли как тръгва нагоре през последните две години?
— Нищо ново. — Джайаси хвърли поглед към дисплея. — Имаше някои важни нововъведения в технологиите и сензорното оборудване…
— Взел съм ги предвид — прекъсна го Коста.
— Така ли? — Джайаси отново се вгледа в графиката, този път по-внимателно. — Е, в такъв случай може би се дължи на факта, че Ангелиада става по-малка. Нали знаеш — когато черната дупка намалява, тя става по-гореща и излъчва веществото си по-бързо. Да видим… — той посегна към клавиатурата. — По-високата температура би увеличила средното количество лъчения, в това число и повече ангели…
— Това също съм го взел предвид.