— Сигурен ли си? — намръщи се Джайаси.
Коста кимна.
— Изчислението е по-лесно, отколкото за технологичния напредък. Можеш и сам да провериш.
— Вярвам ти. — Известно време Джайаси гледаше дисплея и замислено мърдаше устни. — Интересно, и още как призна най-сетне той. — Каква е причината според теб?
— Не зная. Но със сигурност там става нещо странно. Нещо в хокинговия процес, което не се покрива от теорията.
— Ангелите не произлизат от хокинговата радиация — разсеяно възрази Джайаси, все още загледан в графиката. — Поне не пряко.
— Какво искаш да кажеш? — намръщи се Коста. — Мислех, че всички излъчвани частици са от хокинговата радиация.
— Явно това не важи за ангелите. — Джайаси сви рамене. — Класическият хокингов процес е създаване на приливна вълна от двойки частица/античастица, една от които напуска черната дупка, а другата се поглъща от нея, нали? Така че ако ангелите са негов продукт, щяхме да имаме и антиангели. А такива няма.
— Никакви?
— Поне никой не е откривал подобно нещо.
— Но щом не е от хокинговия процес, тогава какъв е механизмът? — Коста се почеса по брадичката.
— Теоретиците в западното крило се мъчат да дадат отговор на това вече двадесет години — насмешливо каза Джайаси. — Досега никое от обясненията им не е било достатъчно обосновано, за да издържи. — Той поклати глава. — Чудя се защо никой не е забелязал това.
„Защото сте като коне с капаци, когато стане дума за ангели.“
— Сигурно никой не се е сетил да погледне. Затова взимате хора като мен, които са в неведение за мълчаливо приетите аксиоми.
— Сигурно — съгласи се Джайаси. — Трябва да опишеш това и да го пуснеш в мрежата колкото се може по-бързо.
Сърцето на Коста се сви. За момент почти беше забравил кой е и за какво е тук. Сега всичко отново се стовари отгоре му като леден душ.
Той беше шпионин на вражеска територия. А от шпионите не се очаква да привличат вниманието към себе си, като публикуват бомбастични научни статии.
— Всъщност мислех си първо да поработя по-подробно върху въпроса — предпазливо каза той. — Искам да съм сигурен, че не си въобразявам.
— Уф — изсумтя Джайаси. — От какво се страхуваш, да не изглеждаш като глупак ли? Никой не го е грижа. — Той вдигна ръка. — Добре де, знам, че си нов. Виж какво ще ти кажа — ако това ще ти помогне да се чувстваш по-добре, имаш три дни да прекараш всичко през ситото. Но след това го напиши, или ще го направя аз. Разбрахме ли се?
Коста се поколеба. Но всъщност нямаше избор. Пък и ако това щеше да накара емпирейците да проявят поне малко повече предпазливост по отношение на ангелите, рискът си струваше.
— Разбрахме се.
— Добре. — Джайаси го посочи заповеднически. — Хайде стига си се помайвал! Почвай работа. Цялата научна общност те чака.
— Да бе — измърмори Коста. — С огромно нетърпение.
— Ето на това се казва дух! Ей, спокойно — дори да не си прав, никой няма да те обеси заради това.
Коста потрепери. Кой знае?
16.
Орнина вдигна поглед от платката. Беше слисана.
— Спри ме, ако повтарям нещо известно, Чандрис, но ти си направо страхотна. Сигурна ли си, че никога не си се занимавала с подобни неща?
Чандрис поклати глава и усети, че се изчервява. Чувстваше се неловко да стои и да слуша подобни похвали. Неловко и малко глупаво.
И същевременно ѝ беше приятно.
— Не съм. Явно си добър учител.
— Глупости — решително каза Орнина. — Много мило от твоя страна, но все пак са глупости. — Тя огледа работната маса на Чандрис. — Това бяха последните две, така ли? Добре, да видим какво още остава.
— Всъщност, чудя се дали не мога да изляза за час-два. Искам да се отбия до Шикари.
— Разбира се. Ханан показа ли ти как да повикаш такси?
— Да, но предпочитам да се поразходя. Понякога ми ги струва, че не съм напускала „Газела“ за повече от десетина минути.
— Такъв е животът — съгласи се Орнина. — Е, ние винаги сме толкова затрупани с работа. Скоро на „Газела“ ѝ предстои основен ремонт и трябва да свършим малко работа. Спестява време и пари.
— Разбирам — каза Чандрис. — Няма да се бавя.
— Е, нищо де. Само вземи за всеки случай телефон може да ни се наложи да те потърсим. — Орнина се замисли. — Не че искам да те разубеждавам, но… разумно ли е да се мотаеш по улиците толкова кратко след… хм… онзи инцидент на „Ксирус“?