Чандрис стисна зъби.
— Чандрис — каза тя и се обърна.
Очите му сякаш дълбаеха в лицето ѝ, изражението му беше напрегнато и нервно.
— Да. — Той се обърна. — Елате.
Видимо напрегнат, той тръгна през фоайето към съседното помещение — нещо като малък салон. Чандрис вървеше след него и се чудеше защо го следва, вместо да се изпари още на мига.
Не че имаше особени шансове да се добере до изхода.
— Седнете, моля. — Коста ѝ посочи един незает ъгъл и се настани срещу нея.
— Благодаря. — Чандрис се огледа. Единствените изходи май бяха през фоайето и една необозначена врата, ако не се брояха няколкото високи и несъмнено бронирани прозорци.
— Е, значи днес сме в екипажа на ловен кораб, а?
— Всъщност да — отговори тя, раздразнена от тона му. — Толкова ли е трудно да се повярва?
— Да се повярва на вас? — изсумтя Коста.
Чандрис откачи телефона от колана си и му го подаде.
— Ловен сервизен док C-33. Корабът се казва „Газела“ и се ръководи от Ханан и Орнина Дейвий. Хайде, обадете им се. Чакам.
Коста бегло погледна към телефона.
— А може да се обадя на охраната?
Знаеше, че може да се справи с него. Ще стане (той също ще се изправи) и ще му нанесе бърз удар в корема с антената на телефона…
— Може би. Но няма да го направите.
— И защо сте толкова сигурна?
— Защото — тя го погледна право в очите — не ме предадохте на космодрума. Няма да ме предадете и сега.
Гледаше я втренчено. Но по стегнатите мускули на гърлото му Чандрис разбра, че е права.
— Ще отговоря на въпросите ви — рязко каза той. — Но когато излезете през тази врата, не искам да ви виждам никога повече. Ясно ли е?
Чандрис презрително сви устни. Типичен прекалил с книгите загубеняк, от онези, които предпочитат да извърнат поглед, вместо да се натъкнат на нещо неприятно.
— Съвсем. Всъщност интересува ме само дали ангелите могат да накарат хората да се обичат.
Челюстта му увисна.
— Какво да ги накарат?
— Да се обичат. Да не сте глух?
— Вие да не сте луда? — не ѝ остана длъжен той. — На пазара е пълно с парфюми афродизиаци. Ще ви свършат работа.
Чандрис с усилие се овладя. Беше попаднала на нещо, което бръщолевенето му не можеше да скрие. Само да успееше да го накара да заговори…
— Не ме разбрахте — каза тя, като се стараеше да говори колкото се може по-спокойно и с професионални достойнство. — Нека ви обясня. Както споменах, собствениците на „Газела“ се наричат Ханан и Орнина Дейвии. Двамата са брат и сестра, на около четиридесет години, и очевидно са работили доста години заедно. Както сигурно знаете, ловът на ангели е ужасно изтощителна работа, вследствие на която личностните различия между хората се изострят. Разбирате ли ме?
— Да — кимна той. Чандрис усети, че се хваща ни въдицата и влиза в схемата ученик-преподавател. Явно наскоро бе завършил образованието си, щом толкова лесно влизаше в крачка.
— Добре — продължи тя. — И така, през последните няколко дни забелязах някои много силни личностни различия между тях двамата — различия, които ми се струват напълно достатъчни, за да поставят взаимоотношенията им в напрежение. Но въпреки това те продължават да работят заедно, при това през по-голямата част от времето в пълна хармония. Възниква естествен въпрос — дали непосредствената им работа с ангелите има нещо общо с взаимоотношенията им.
Коста се намръщи, зареял поглед в нищото. Наистина се бе хванал на въдицата.
— Участвала ли сте в истински лов на ангели? — попита той.
— В два.
— Имаше ли някаква разлика в поведението им преди и след залавянето на ангела?
Чандрис се поколеба. Определено не искаше да казва на Коста за скрития ангел.
— Трудно е да се каже. Има много други фактори, които за съжаление оказват влияние точно тогава. Например напрежението по време на преследването, което изчезва веднага след залавянето на ангела. Точно затова дойдох. Мислех си, че институтът е правил някакви изследвания върху този феномен.
— Не. — Коста поклати глава. — Поне аз не съм запознат. Но ми се струва, че това би могло да пасне в общата рамка на теорията „Акчаа“. Този вид любов може да е един от основните фактори, съставящи теоретичното „добро“, което се предполага, че ще разделим на кванти. Всъщност не знам.