Беше сама. В тишината.
С ангела.
Както обикновено, самоварът в кухнята тихо къкреше. Този път Орнина бе избрала от внушителната си колекция мента. За последните четири седмици Чандрис особени се бе привързала тъкмо към този чай. Наля си една чаша, добави още едно пакетче мента и внимателно я отнесе в контролната кабина. Там, сред мъждукащите дисплеи и примигващите индикатори, отмести коланите от креслото си и се настани в него.
Не им бе обещавала нищо. Абсолютно нищо, по дяволите. Е, те също не ѝ бяха обещали нищо. Нито дори постоянна работа. Доколкото ставаше дума за това, тя все още се водеше на пробен период.
Разбира се, тя и не искаше тази работа. Това не беше нейният начин на живот. Прекалено еднообразен, прекалено честен.
Прекалено уседнал.
Четири седмици. Беше на „Газела“ вече цели четири седмици. От години не ѝ се бе случвало да се задържа на едно място толкова дълго. И със сигурност много по-дълго, отколкото се задържаше някъде, докато ходеше с Трилинг.
Трилинг.
Отпи от чая си, но ѝ се стори блудкав. Не, не можеше да остане тук, дори и да искаше. Нали Трилинг я търсеше. И колкото по-дълго се задържаше на едно място, толкова по-скоро щеше да я открие.
Нищо не дължеше на Дейвий. Абсолютно нищо, по дяволите. С работата си на кораба през тези седмици си бе платила квартирата и храната заедно с лихвите. А и щеше да им е за урок. Болезнен, но хубав урок как стават нещата в този свят.
Може би болезнен за всички. Но нали такъв е животът?
Знаеше, че ангелът може да е скрит само на две-три места, при положение че Дейвий бяха искали тя да е възможно най-близо до него по време на първото пътуване до Ангелиада. Логичното място, откъдето трябваше да започне търсенето, бе каютата ѝ. И не ѝ трябваха и две минути, за да открие, че Дейвий са точно толкова предвидими, колкото и във всичко останало. Плоската кутия на ангела беше закрепена в метална мрежа под матрака на леглото, точно под възглавницата ѝ.
Отне ѝ една минута да разреже мрежата и още три, докато открие подходяща семпла чанта, в която да държи кутията. След това облече бялата рокля, с която бе пристигнала на Сераф, и излезе от кораба.
За последен път.
Докато прекосяваше сервизните докове и редиците прашни кораби зад металните им огради, не срещна много пешеходди. Знаеше, че това е в реда на нещата — ако изобщо напускаха доковете, ловците на ангели обикновено бързаха да стигнат колкото може по-скоро до целта си и затова масово използваха таксита или транспикапи. Това караше Чандрис да изглежда малко подозрително, но нищо не можеше да се направи. Спомените на очевидците можеха да бъдат поставени под съмнение. Гласовите записи на такситата — никога.
Въпреки това въздъхна облекчено, когато най-сетне наусна доковете и се насочи към Шикари. До приемателния офис на „Гейбриъл“ имаше поне два километра, но тя бе млада и здрава и едно малко упражнение щеше ди ѝ се отрази добре.
А и все още ѝ предстоеше да измисли какво да прани, когато стигне там.
Проблемът не бе тривиален. Беше ходила с Ханан предишния път и знаеше обичайната процедура. Но обичайната процедура нямаше да ѝ свърши никаква работа. Ако Дейвий не бяха излъгали, когато казаха, че ангелът ме може да се продаде срещу пари в брой (а нямаше причина да мисли, че са я излъгали), трябваше по някакъв мпчин да го прехвърли в кредитна линия, която после да обърне в пари. Това не бе особено трудно, но досега винаги бе разполагала с време да направи нужните подготовки. Сега трябваше да действа бързо.
Намръщи се. Разбира се, че беше разполагала с достатъчно време. Цели четири седмици, по дяволите. Само дето не го бе използвала.
Това само още по-силно я убеди, че трябва да се махне оттук. Да седиш самодоволно, вместо да следиш за всяка появила се възможност, е най-сигурният начин да изгубиш форма.
А Трилинг със сигурност не би си позволил да излезе от форма.
Отхвърли мислите за Трилинг и отново се съсредоточи върху предстоящия проблем. Имаше нужда от свръзка — някой тук, на Сераф, който да може да ѝ помогне да напусне планетата, след като продаде ангела. По възможност на цена, която можеше да си позволи — определено нямаше да има време да го омае или да го прилъже да го направи безплатно. Само доверчиви добряци като Дейвий правеха всичко, без да искат нищо в замяна. Но свързването с подземния свят на Сераф щеше да отнеме време.
Половин квартал по-нататък възможността сама се изпречи пред нея, същински дар от бога на крадците.