Беше прецакване в действие — личеше си съвсем ясно, сякаш си бяха окачили табели на вратовете. Единият, облечен в оръфани долнокачествени дрехи, стискаше нещо в ръка, докато другият — явно от горната прослойка на средната класа — говореше по телефона си. На лицето му все още се четеше колебание, но по начина, по който гледаше нещото в ръката на първия, ставаше ясно, че почти се е предал. Малко натиск от нейна страна — и контактът ѝ беше в кърпа вързан.
Докато наближаваше, шаранът затвори телефона и несигурно го пусна в джоба си. Мошеникът каза нещо, което Чандрис не успя да чуе, и протегна ръка към другия с точно подходящата доза нежелание и убедителност.
— Наистина не знам дали… — каза шаранът и колебливо протегна пръст към шепата.
— Вижте, нали вече ви казах… — Мошеникът се сепна от стъпките на Чандрис. — Ей, махай се — изръмжа той и дръпна ръката си. — Това е личен разговор.
Но Чандрис вече бе забелязала блясъка на метала.
— Какво, монети ли са? — попита тя, без да му обръща внимание. — Дайте да ги видя.
— Казах: махай се…
— Добре де, нека ги види — прекъсна го шаранът. — Намерил ги ей там в някакъв плик — продължи той, след като типът неохотно разтвори шепата си. — На плика има телефонен номер. Току-що се обадих и жената ми каза, че ги е изгубила. Готова е да плати за тях петстотин руя.
— Това са много пари — отбеляза Чандрис, докато разглеждаше монетите. Повечето бяха емпирейски, но имаше и някои, които не бе виждала. — Имате ли адреса ѝ?
— О, разбира се — богат квартал в Магаска. — Той посочи мошеника. — Проблемът е, че той не иска да иде там.
— Аз, в богаташки квартал? — измънка онзи и погледна жално Чандрис. — Хайде стига. Не съм за такива места. Ще повикат полицията още преди да съм припарил до вратата ѝ.
— Казах ви, че никой няма да ви обвини, че сте ги откраднали. — Шаранът беше малко раздразнен. — Тя самата ми каза, че ги е изгубила.
— Просто искам той да ги занесе вместо мен. — Мошеникът продължаваше да говори на Чандрис. — Той ще се оправи там, не е ли така? — И погледна към жертвата си почти разплакан. — Ще пасне идеално с богатите баровци.
— Но това са ваши пари — настоя шаранът. — Петстотин руя. Не мога да ги приема.
— Тогава ми дайте част от тях — каза мошеникът. — Продавам ви ги още сега. — И отново протегна ръка към другия. — Ще взема каквото ми дадете.
Шаранът безпомощно погледна Чандрис, после отново погледна мошеника.
— Но аз нямам толкова пари в мен.
— Ще взема колкото ми дадете — повтори мошеникът, вече почти отчаяно.
— Но…
— Може ли да ги видя? — намеси се Чандрис, измъкна монетите от ръцете на мошеника преди той да успее ти възрази и отдели непознатите. Това беше вариант на прецакването, който бе прилагала много пъти — получаваш колкото можеш и оставяш жертвата с лъжлив адрес и шепа монети без никаква стойност.
А шаранът си мислеше, че ще спечели петстотин руя. Ако тя потвърдеше стойността им, щеше да има своя контакт в лицето на мошеника. И изхода, през който да избяга оттук.
— Добре, вижте — внезапно каза шаранът и посегна за портфейла си. — Имам… не зная, около шестдесет руя. Ако наистина сте съгласен — вземете ги. Но наистина бих се радвал да отидем заедно до Магаска и да получите всичко. — Той отвори портфейла си и започна да брои парите.
Може би причината бе в предложението да придружи мошеника до Магаска и да му издейства наградата. Или добросъвестното му изражение, докато му подаваше парите — същото като на Орнина, приведена над поредната платка.
Каквото и да беше, нещо в Чандрис внезапно се пречупи.
— На ваше място не бих си прахосвала парите — каза тя и пъхна монетите в протегнатата към банкнотите ръка.
Тези неща не струват и пукната пара.
— Какво? — Шаранът примигна.
— Казах, че не струват и пукната пара — повтори тя, като следеше с крайчеца на окото си мошеника. За момент изглеждаше така, сякаш е готов да я удари, но бързо се овладя. И тъй като вече бе хвърлил въдицата, нищо не му пречеше да реши да завърши всичко с открит грабеж. — Зная какво говоря — добави тя. — Баща ми събираше монети.
— Но жената каза, че е готова да плати петстотин руя — възрази шаранът, все още склонен да вярва на небивалиците. — Каза, че била пуснала обява във всички мрежи.
— Обява с телефонен номер?