„Да се обадя ли да ви донесат нещо за вечеря?“ Уморен до смърт, Форсайт все пак се насили да се усмихне. „Винаги готов…“
„Не, благодаря — отговори той. — Но ще ти бъда благодарен, ако ми сипеш чаша чай.“
Лицето на Ронион отново грейна.
„Разбира се, господин Форсайт“ — отвърна той и хукна навън.
Зачуден, Форсайт поклати глава и отново се обърна към дисплея. „Сякаш си имам дресирано двуного куче помисли си той и извика личния си файл за ангелите. Куче, което ти носи кафе и прави курабийки…“
Мисълта му замръзна по средата. На екрана, отбелязано с червени звезди по краищата, се мъдреше резюме на неотдавна публикувана статия…
„Задълбоченият теоретичен и статистически анализ на емисиите от Ангелиада показва, че през последните пет години количеството ангели се е увеличило. Значителна част от това увеличаване не може да се обясни с общите изменения в хокинговата радиация, предизвикана от постепенното намаляване на масата на самата черна дупка…“
Форсайт не дочете останалата част. Показалецът показваше името на автора — Джерико Коста. Гостуващ изследовател, Институт за проучване на Ангелиада, Сераф.
До лакътя му дискретно се появи чаша чай и малка каничка.
„Благодаря — обърна се той към Ронион. — Сега иди да си починеш. Ще се видим утре.“
„Да, господин Форсайт. Довиждане.“ — Ронион сведе глава в лек поклон и излезе.
Форсайт отпи от чая си и се обърна към дисплея. Доля си чашата два пъти от каничката и още веднъж от самовара отвън, преди да приключи с четенето.
Облегна се в креслото си, допи последните студени глътки и се загледа в екрана.
— По дяволите.
Беше толкова зле, колкото може да е само математическа статия. Ако емисиите на ангели не можеха да се обяснят от съществуващата обща теория, имаше само две възможности. Че или в теорията има пропуски, или ангелите не са естествен продукт на черната дупка.
Форсайт тихо изсъска. Знаеше, че малцина от останалите Върховни сенатори са прочели статията, да не говорим за разбирането на заключенията ѝ.
Но някои го бяха направили. Знаеше кои… и каква ще е първата им мисъл. Ако ангелите не бяха естествен продукт на черната дупка, тогава зад тях трябваше да има някакъв друг механизъм. Механизъм, който можеше и да не се нуждае от черна дупка, за да действа.
Механизъм, който би могъл да се възпроизведе и в лабораторни условия.
Форсайт остави чашата и извика биографията на автора. Беше учудващо кратка — само споменаваше, че Коста е постъпил в института преди месец и половина, след като е завършил университета Кларкстън в Кейрнгорм на Балморал. Нито дума за титли или други публикации. Най-вероятно просто наскоро завършил хлапак, извадил късмет да попадне на нещо незабелязано до този момент.
Но ако бе така, значи беше достатъчно умен, за да изолира механизма за производство на ангели…
Форсайт върна последната страница на статията. Коста се спонсорираше от фондация на Лорелей — дори да я беше чувал, той не можеше да си спомни нищо за нея. Очевидно малка фондация. Към статията имаше препратка към молба на Коста за правителствено финансиране на работата му.
Замисли се. След това извика файла с наредбите.
Петнадесет минути по-късно всичко бе свършено, Статията на Коста бе преместена от списъка с новините в затънтен научен файл, където имаше голяма вероятност да остане незабелязана от останалите Върховни сенатори. Молбата за правителствено финансиране бе открита, представена във файла за обсъждания и отхвърлена. А следващият куриер до Сераф щеше да отнесе официални заповед до Института за проучване на Ангелиада настоящата кредитна линия на Коста да бъде прекъсната за неопределено време.
За миг се поколеба върху последното и пръстът му увисна над бутона за изпращане. Ако най-лошите му очаквания се окажеха верни — ако този Коста не бе чак толкова умен, че да представлява заплаха — тогава отрязването на финансирането му щеше да е сериозен удар за хлапето.
Но ако…
Форсайт събра кураж и натисна бутона. Не можеше да рискува. Ако работата на Коста доведеше до създаването на изкуствени ангели, Емпирей щеше да бъде залят от тях. И ако това струваше научната му кариера… какво пък, Коста също можеше да се пожертва.