Выбрать главу

Освен ако…

Форсайт мислено се усмихна и извика друг файл. С малко късмет можеше да уцели два заека наведнъж.

„Бележка до Пирбазари: Искам неофициално проучване на Джерико Коста, понастоящем работещ в Институт за проучване на Ангелиада в Сераф. Повече внимание върху научните му способности. Особено внимание върху способностите му да решава проблеми. Докладвайте незабавно.“

С доволно сумтене той изчисти екрана и стана, като потрепна от болката в протестиращите мускули и стави, но и от напусналите го угризения. Ако Коста бе просто късметлия, щеше да възстанови кредитната си линия след не повече от седмица-две — нелошо за малко опит плюс кратка ужасяваща история за идиотизма на бюрократите, която да може да разправя на колегите и приятелите си.

А ако беше гений, щеше да се върне на Балморал или някъде другаде без средства и да остане също толкова безобиден. В крайна сметка сделката си беше съвсем честна. По-честна, отколкото би му предложил някой друг.

Вероятно по-честна, отколкото самият Форсайт би му предложил преди месец и половина.

Погледна часовника си. Беше късно и се чувстваше уморен, но трябваше да свърши още нещо преди да се прибере. Нямаше да му отнеме повече от час да монтира втората линия в тавана.

А и умората си е част от работата на един Върховен сенатор. Още едно от нещата, които бе научил от баща си.

19.

Коста прочете разпечатката два пъти. Беше смразен.

— Нищо не разбирам — промълви той.

— Аз също — призна директор Подолак. — Мога само да предположа, че някой в Ухуру е оплескал нещо. Може да са ви сбъркали с някой друг.

Коста се намръщи. Или пък не бяха го сбъркали. Мероятно някой на Ухуру бе проследил крехката кредитна линия до мирския компютър на Лорелей.

„Спокойно“ — нареди си той. Ако емпирейската служба за сигурност бе стигнала чак дотам, едва ли щяха да се задоволят само да му отрежат финансирането.

— Сигурно е станало точно това — съгласи се той. — И какво ще правим, докато онези на Ухуру оправят неразборията?

— Това е проблемът. Подолак сви устни. — Освен замразяването на сметката ви има нареждане да не ви се отпускат никакви държавни средства. И тъй като всички кредитни линии, с които разполагам, са правителствени…

Топката в стомаха на Коста, която бе започнала ди се разтопява, отново се стегна.

— Да не искате да кажете, че съм фактически без пари? — внимателно попита той.

— Е, нещата не стоят чак толкова зле — успокои го Подолак. — Стаята ви и храната ви в института са предплатени за следващите две и половина седмици, така че поне може да не се страхувате, че ще умрете от глад. И тъй като не очакваме други хора, не виждам защо да не продължите да използвате кабинета си.

— Но без компютърно време, предполагам.

— Страхувам се, че е така. — Подолак поклати глава. — Няма да имате достъп и до лабораториите.

Коста погледна листа в ръката си.

— Нито до кораба на института?

— Нито до кораба на института — потвърди тя. — Съжалявам. Зная, че бяхте в списъка за утре.

— Нямаше да е увеселително пътешествие. — Думите му прозвучаха по-рязко, отколкото му се искаше. Това бе крещящо нарушаване на етикета, но Подолак сякаш не го забеляза. — Имам да провеждам един експеримент на борда. Много важен експеримент.

— Ще трябва да се отложи — спокойно каза Подолак. Коста забеляза в очите ѝ съчувствие. Но гласът ѝ бе твърд. — Мястото на кораба се плаща от кредитната ви линия.

Коста здраво стисна разпечатката; опитваше се да потисне отчаянието си. Бе му отнело повече от месец да проектира и конструира детектор за отсяване точно на онези сегменти от спектъра на Ангелиада, които биха могли да му кажат какво всъщност се случва там. Трябваше да има начин да се качи на кораба.

— А ако помоля някого да плати за мястото? — попита той. — Консултирах се с доктор Кахенло — може би тя ще може да включи апаратурата в своята кредитна линия и Джайаси или някой друг да проведат експеримента. Това приемливо ли е?

— При някои обстоятелства, да — кимна Подолак. — За съжаление, кредитната линия на доктор Кахенло е от Садхай и ще ѝ трябва специално предварително разрешение да проведе чужд експеримент. Каза ми, че със сигурност няма да ѝ откажат, но ще трябват минимум двадесет и четири часа, докато разрешението пристигне по куриерската капсула. Така че пак ще пропуснете полета.