— Защо не го направя аз? — предложи Коста. — И без това нямам друга работа.
Очакваше да му откажат. Според скромния му опит доброжелателните досадници съвсем не бяха така добри в приемането на помощ, колкото в натрапването ѝ.
— Разбира се — ненадейно отговори Ханан. — Инструментите са в работилницата. Включи си дисплея в каютата и ще ти надраскам една схема.
Схемата въобще не изглеждаше толкова ясна, колкото явно си мислеше Ханан, но „Газела“ беше малък кораб и на Коста му трябваха сама няколко минути, за да вземе инструментите и да открие проблемния филтър. Махна капака и надникна вътре.
Технологията на емпирейските светове се бе развивала различно от мирската вече почти двеста години — факт, който бе създал на Коста доста затруднения по време ма подготовката му и при работата в института. Все пак не можеше да има кой знае колко големи различия в такова просто устройство като един въздушен филтър.
За разлика от такива екзотични неща като стартовата чиния например.
Усети неприятен хлад по гърба. Стартовата чиния. Емпирейската хиперпространствена мрежа бе достатъчно сложна, но все пак той имаше смътна представа как чрез творческо развиване на уравненията за катапултиране може да се достигне до създаването на подобно нещо. Но стартовата чиния можеше да си остане и чиста магия.
Магия, за която военните му инструктори никога не бяха споменавали. Магия, за която комодор Леши и екипажът на „Комитаджи“ моще би дори не предполагаха, че съществува.
Но като се оставеха настрана теориите, самите ангели също можеха да се нарекат магия.
Ангели.
Коста стоеше пред бръмчащия филтър, а умът му се върна в контролната кабина при Ханан и странната му теория. Странна… но колкото повече мислеше за нея, толкова по-трудно му беше просто да я изхвърли от главата си.
Защото имаше и нещо вярно. Историята не беше сред силните му предмети, но дори Коста знаеше достатъчно, за да признае, че поведението, описано от Ханан, се е повтаряло отново и отново на мирските колонии. Наистина не бе имало разцвет на културата или толерантността, когато човечеството е тръгнало сред звездите. Всъщност повечето пъти беше ставало точно обратното.
— Какво, да не чакаш само да се оправи?
Коста се обърна и рязкото движение в слабата гравитация го запрати настрани от таблото. Чандрис (естествено!) небрежно се бе облегнала на рамката на вратата на три метра от него.
— Стресна ме — каза Коста и се хвана за рамката на филтъра, за да запази равновесие. Опита се да го каже обвинително, но думите му бяха по-скоро нервни.
— Ще го оправяш ли, или само ще го гледаш?
Коста премълча, ядосано отвори кутията с инструменти и се захвана за работа. После попита през рамо:
— Ти винаги ли се промъкваш зад гърба на хората?
— А ти винаги ли седиш и медитираш пред разни машинарии?
— Бях се замислил за думите на Ханан за ангелите — каза Коста. — Особено върху онова, че Ангелиада съдържа в себе си чуждопланетна форма на живот. Дали наистина вярва в това?
— Защо не попиташ него?
Край с опитите да бъде учтив.
— Мога и сам да се оправя — изръмжа той. — Няма защо да се мотаеш тук. Освен ако ми нямаш доверие.
— Аз да нямам доверие на теб? — Гласът ѝ бе пропит със сарказъм. — Една доказана крадла и гратисчийка да няма доверие на порядъчен гражданин и изтъкнат учен, който си замълча и не я предаде на полицията? Ама че нелепа идея!
Коста събра кураж. Рано или късно щеше да се стигне до този въпрос.
— Не исках да се замесвам. — Помъчи се да го каже едновременно неловко и откровено и с всичка сила се надяваше, че е успял. — Бях нов на Сераф и се страхувах, че може да се забъркам в някоя каша. А и щях да загазя още повече — нали излязохме заедно.
Рискува да я погледне през рамо с надежда да разчете изражението ѝ. Спокойно можеше да си спести усилието — лицето ѝ беше непроницаема маска.
— А после? В института? — настоя тя.
— Вече беше прекалено късно да се вдига шум. А и вече веднъж те бях оставил да си вървиш. Най-безопасно бе да отговоря на въпросите ти и да те накарам да си тръгнеш, преди някой да те е познал.
— Особено след като съм била с теб?
— И това също.
— Аха. И естествено, когато ти се наложи да търсиш транспорт до Ангелиада, „Газела“ беше първият кораб, за който си помисли.