Коста потисна една ругатня.
— Не че ти влиза в работата, но „Газела“ беше петнадесетият кораб, който опитах. Повечето от останалите ме изхвърляха, без дори да си направят труда да ме изслушат. — Той се поколеба. Какво пък, заслужаваше си го. — Помислих си, че хора, които са достатъчно доверчиви, за да те наемат на работа, ще се съгласят да вземат и мен.
— Много си любезен — спокойно отговори тя. — Разкажи ми за Балморал.
— Какво? — примигна той.
— За Балморал — повтори тя. — Мястото, на което си отраснал?
— Не съм отраснал на Балморал — поправи я Коста. Усещаше как потта избива през порите на врата му. Ако започнеше да го разпитва за измислената му биография… — Израснах в един малък град, Палитейн. Това е на Лорелей. Просто отидох да уча на Балморал.
— А — коментира тя. Изобщо не се впечатли от грешката си. Ако беше грешка, разбира се. — Разкажи ми тогава за университета на Балморал.
— Какво по-точно?
— Всичко — каза тя… и в тона ѝ не можеше да има място за съмнение. — За природата, климата, университета, за хората, с които си се срещал. Всичко.
„И ако направя грешка…“ Коста пое дълбоко дъх, съсредоточи се и започна.
Трябваха му почти двадесет минути, за да оправи филтъра. През цялото време не спря да говори. Чандрис го прекъсваше от време на време с въпроси, но основно стоеше и слушаше. И естествено, зорко следеше работата му.
Тъкмо поставяше капака на мястото му и се опитваше да опише някакви планински върхове, които бе виждал само на снимка, когато дойде избавлението.
— Чандрис? — разнесе се гласът на Орнина от интеркома. — Ще се катапултираме след няколко минути. Ще дойдеш ли да ми помогнеш?
— Идвам — отговори Чандрис. — Коста вече приключва тук.
— Добре. Благодаря ти, Джерико. Спести доста пипкава работа на Ханан.
— Няма за какво — извика Коста.
Интеркомът се изключи.
— Е, пак ще се видим. — Чандрис се обърна към вратата.
— Какво, оставяш ме тук сам-самичък? — остро отговори Коста. — Май съм минал теста.
Тя бавно се обърна към него.
— Сам го каза, Коста. Нямам ти доверие. Просто много неща при теб не са както трябва. Прекалено си умен — е, поне прекалено образован — за да си обикновен мошеник. Но не си и типичен витаещ в облаците тип.
Първата му реакция бе да възрази. Но като погледна в очите ѝ…
— От теб и Дейвий искам само да ме закарате до Ангелиада — тихо каза той. — Нищо повече.
Известно време тя не сваляше очи от него. Лицето ѝ не изразяваше нищо.
— Ще видим — най-сетне отговори тя. Обърна се отново към вратата. — Между другото, оказа се прав. Миналата нощ проверих записите на „Газела“. За последните шест месеца са били необходими средно три дни за залавянето на ангел, а ценоразписът на „Гейбриъл“ все още предполага четири дни.
Отне му секунда да схване за какво става дума.
— Интересно — промърмори той. — Може ли да се дължи на по-добро оборудване?
Тя поклати глава, все още с гръб към него.
— Не са купували нищо наистина ново повече от година. Всъщност нещата стоят още по-зле. Повечето от старите им апарати направо плачат за подмяна. Просто реших, че ще искаш да го знаеш. — Тя се плъзна през вратата и изчезна.
Коста гледаше след нея. Отново го побиха тръпки. Значи не беше просто плод на въображението, подкрепено с няколко скалъпени статистически проучвания. Ангелиада наистина излъчваше повече ангели.
Преди седмица би се зарадвал на потвърждаването на изчисленията си. Но сега, с теориите на Ханан, отекващи в главата му…
— По дяволите! — изръмжа той, ядосан на самия себе си. Той беше учен и засега това си беше чисто научен проблем. За последствията щеше да се погрижи друг. Ако имаше последствия.
Отпусна се на колене във все повече отслабващата гравитация и започна да прибира инструментите. И се мъчеше да се отърси от неясните си страхове.
21.
Докато Чандрис стигне до контролната кабина, гравитацията изчезна почти напълно. За нейно учудване Орнина бе сама, седнала на мястото на Ханан пред главния пулт.
— Къде е Ханан? — попита Чандрис и се насочи към креслото си.
— Не — тук, ако обичаш. — Орнина ѝ показа своето място. — Получихме сигнал за повреда на една от помпите на маневрените двигатели. Ханан отиде да види какво е станало.