— Продължавам. — Чандрис хвърли поглед през рамо. — Коста, размърдай се малко. Извикай Ханан.
— Не си прави труда — обади се Ханан откъм вратата. — Тази сирена можеше да се чуе чак долу при помпите. Какво става?
— Радиационно изригване. — Орнина стана от креслото и Ханан се намести в него. — „Небесният стрелец на Хова“ е попаднал в него.
— По дяволите! — измърмори Ханан. Ръцете му полетяха над клавишите, докато Орнина и Чандрис заемаха обичайните си места. — Има ли други кораби наблизо?
— Не зная — каза Орнина. — Дори не съм сигурна, че някой друг е засякъл сигнала. Радиацията е много силна.
— Предупредихте ли Централата?
— Нямаше време. Ще го направя сега. — Орнина се наведе над клавиатурата.
Ускорението прикова Коста в седалката му.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита той.
— Не мисля — отвърна през рамо Ханан. — Просто стой мирно.
Коста стисна юмруци. Чудесно. Някъде там друг кораб се пържеше от радиацията — при това с пълна сила, ако онова пращене на гама-лъчите означаваше нещо — а той просто да седи мирно.
Замръзна. Гама-лъчи? Обърна се към клавиатурата си и извика реалновремевия дисплей на детекторите си.
Нищо.
Цяла минута гледаше втренчено резултата и не вярваше на очите си. Въпреки че бе настроен само за няколко определени честоти, трябваше да има някакви смущения. Набра команда за усилване на сигнала…
— Коста! — извика Чандрис.
— Да? — подскочи той.
— Включи комуникатора — нареди тя. — Свържи се е „Небесен стрелец“ и им кажи, че идваме към тях, но не можем да ги засечем със сигурност. Поискай да ти дадт някакви координати.
— Да. — Коста се обърна към пулта си. Минута по късно ги откри.
— „Газела“ — разнесе се глас сред пращенето. — „Газела“, чувате ли ни?
— Чуваме ви — отговори Коста. — Дръжте се, идваме. Можете ли да ни дадете някакви координати и траектория?
— Нямаме данни. — Дори през шума Коста усети ужаса на говорещия. — Целият проклет кораб се разпада! Трябва да ни помогнете!
— Опитваме се да са доберем до вас. — Тръпки лазеха по цялото му тяло. — Дръжте се…
Едно ужасно „щрак!“ го прекъсна. За миг реши, че ушите му правят номера. Но звукът бе последван от втори и трети…
— Ханан! — Той се опита да надвика рева на двигателите и пращенето. — Навлизаме в радиация.
— Зная — извика му в отговор Ханан. — Нямаме избор, това е единственият възможен курс. Спокойно, корпусът ще издържи…
Останалите му думи бяха погълнати от същински взрив от гама-лъчи.
След което се отприщи истински ад.
Ханан изрева — крясък от болка, който накара Коста да стисне зъби. Орнина изкрещя нещо и почна да разкопчава ремъците си. Коста стигна до Ханан първи, без да знае как точно се е освободил от креслото си.
— Какво стана? — Забеляза, че отново е в безтегловност. Двигателите на „Газела“ не работеха.
— Протезите — извика в отговор Орнина, докато се опитваше да пъхне ръката си под ризата на Ханан. — От радиацията пращат силни импулси към нервите. Трябва да изключим всичко.
Коста изруга. Мъчеше се да си спомни всичко научено досега за емпирейската електроника. Нищо от познанията му нямаше дори бегла връзка с подобна ситуация. Можеше само безпомощно да стиска изкривените от болка ръце на Ханан и да гледа какво прави Орнина. Накрая ръцете се отпуснаха и Ханан пое дълбок, треперлив дъх.
— Господи — едва чуто произнесе той. — Господи, как боли.
— Ще се оправиш — напрегнато каза Орнина. — Джерико, помогни ми да го отнесем в лечебницата.
— Оставете ме — възпротиви се Ханан; опитваше се да се измъкне от ръцете им. Успя само да се стовари тежко върху рамото на Коста. — Трябва да се доберем до „Стрелеца“ преди да е станало късно.
— Млъкни! — изкрещя му Орнина. — Трябва ти помощ.
— На Хова и Рейф също…
— Ще я получат — прекъсна го Коста. — Орнина и Чандрис ще поемат управлението, а аз ще те занеса до почебницата. Така става ли?
За миг лицето на Ханан се изкриви от болка.
— Добре — процеди през зъби той.
Коста усети треперещите мускули на ръката му, докато я премяташе през рамото си.
— Имам нужда от няколко минути половин g или по-малко — обърна се той към Орнина, докато измъкваше тялото на Ханан и се съпротивляваше с всички сили срещу инерцията му. — Можеш ли да го направиш?