— Не и Трилинг — изсумтя Чандрис. — Винаги е твърдял, че е моногамен. А и доколкото знам, никога не кръшкаше, докато ходехме. Не, просто с времето започна да се държи… странно. Искам да кажа наистина странно. Опитваше се да направи удари, за които не беше готов, и направо побесняваше, когато всичко се проваляше. Нахвърляше се и върху мен без абсолютно никаква причина или се затваряше в черупката си за цели дни. Изчезваше по никое, време и избухваше, когато се опитвах да го попитам къде е бил. И започна да се друса.
— Звучи, сякаш е бил на ръба на психически срив каза Ханан. — Опита ли се да поговориш с него?
— По два пъти седмично. Но той се нахвърляше върху всичко, което му казвах. А междувременно не бяха останали много хора, с които да си поговори. Повечето от приятелите му се бяха измъкнали. Казваха, че чакал на главата му да се стовари метеорит, и не искаха да са наблизо, когато това стане.
— Приятели — промърмори Ханан.
— В Барио е така. Никой няма да си мръдне пръста за теб, ако няма изгода.
— Да, но… — Ханан се почеса по брадичката. — Извинявай, че го отбелязвам, но ти си останала с него. А не личи да си получавала някаква изгода от това.
— Не се опитвай да ме изкараш светица, Ханан. Чандрис сви устни. — Не съм. Но дори в най-лошите моменти Трилинг беше единствената защита, която имах. Не исках да я изгубя. Или по-скоро не исках да призная, че съм я изгубила. Много лесно е да лъжеш самия себе си на място като Барио.
— Хората непрекъснато лъжат самите себе си.
Чандрис сви рамене.
— Както и да е, накрая се стигна до положение, в което не можех да издържам повече. Реших, че трябва да се махна. — Внезапно от спомена я побиха тръпки. — И като последната глупачка отидох при него и му казах какво смятам да правя.
Ханан направи крачка към нея и я прегърна през римото.
— Нарани ли те? — тихо попита той.
Чандрис потрепери отново.
— Не ме докосна. Просто си стоеше и ме гледаше с безумните си очи. А след това ми обясни до най-малката подробност какво смята да ми направи, ако опитам. — Тя поклати глава. — Още не зная как успях да се измъкна. Предполагам, просто не е вярвал, че говоря сериозно.
Настъпи дълго мълчание. Чандрис чувстваше топлотата, силата и сигурността на прегръдката на Ханан. Усещането до известна степен ѝ напомняше за времето, когато беше с Трилинг, и същевременно бе съвсем ново. В тази прегръдка нямаше нищо сексуално, нищо от стаената жестокост на хищник, която съпътстваше всяка дума и действие на Трилинг. Докосването на Ханан бе докосване на приятел — нищо повече, но и нищо по-малко. Не ѝ трябваше нищо друго.
А това правеше предстоящата раздяла още по-трудна.
Тя махна сълзите от очите си и се изправи.
— Добре съм. Благодаря ти.
Ханан свали ръката си.
— Не винаги е благодат да имаш добра памет, а?
— Изобщо не е благодат — горчиво отговори тя. — Просто е инструмент, удобен да направиш поредния удар. Нищо повече.
А като стана дума за инструменти… Въздъхна и посегна към ключа…
И в същото време порталът внезапно издрънча.
„Трилинг!“ Чандрис подскочи, удари главата си в корпуса на „Газела“ и зарита с крака още преди да стъпи на земята. Обърна се рязко, ръката ѝ трескаво зашари в кутията за инструменти в опита си да открие — каквото и да е — оръжие. По чиста случайност попадна на някаква дълга отвертка, прецени тежестта ѝ и се опита да заобиколи Ханан…
Не беше Трилинг. Коста замръзна на прага като хванато в засада животно.
— Ъъъ… Здравейте — успя да каже той. Очите му прескачаха от отвертката към лицето на Чандрис. — Май съм уцелил неподходящ момент…
— Не, не. — От сериозния тон на Ханан не бе останала и следа. — Няма нищо общо с теб. Направих си лоши шега с Чандрис и тя се опитва да ми го върне. Заповядай.
Бавно, очевидно без да е напълно уверен, Коста прекрачи прага.
— Защото ако моментът не е подходящ…
— Не, не се притеснявай — подкани го Ханан. — Чандрис, махни тази отвертка. Какво те води насам, Джерико? Пак ли искаш да пътуваш до Ангелиада?
— Кредитната му линия вече трябва да е възстановена — намеси се Чандрис още преди Коста да успее да отговори и раздразнено остави отвертката на мястото ѝ. Коста я дразнеше по всяко време. А точно в този момент бе направо нетърпим.
Тя вдигна поглед точно навреме, за да види как бузата му трепна.