Но резултатна крива да се предизвика от…
— И разполагаш само с девет ангела? — Гласът му прозвуча някак кухо.
— Да. — Гласът на Крюйров също странно се промени. — Кубична решетка три на три. Ако не броиш самата решетка, разбира се.
— А тя би трябвало да е електронно инертна — вметна Джайаси.
— На теория — изсумтя Крюйров. — Но пък няма теория, според която ангелите могат да правят това. Така че кой знае?
Коста се опита да проясни главата си.
— Кога смяташ да го публикуваш?
Очите на Крюйров се разшириха.
— Дай ми шанс, Джерико — протестира той. — Открих ефекта едва тази сутрин и вероятността за случайно съвпадение бе деветдесет и осем процента. Все още дори не сме започнали за опознаваме проблема.
— Това ми е ясно — каза Коста. — Но ми се струва, че едно предварително съобщение ще…
— Ще предизвика същински пожар — довърши Джайаси. — Разбери, Джерико, в института има достатъчно хора, които не харесват дори идеята за ангелите като за кванти на доброто. Опитай само да им кажеш, че освен това са и кванти на разум. Сещаш се какво ще стане.
— Освен това наблюденията ни са още в началото — добави Крюйров. — Добре. Да приемем, че решетка три на три може да предизвика Лантрилинова реакция. Ами три на две? Или четири на четири? Или три на три с един липсващ? Или сферично подреждане, или кубично с по-големи размери, или…
— Мир. — Коста вдигна ръка. — Приемам.
— Добре. — Крюйров го погледна в очите. — Надявам се да приемеш и още нещо. Единствената причина да си тук е, че Джайаси каза, че това би те заинтересувало, и ме баламоса да ти го демонстрирам. Раздрънкаш ли се преди доктор Фрашни да е дал благословията си, отивам да мия епруветките в биологическата секция.
— Ясно — каза Коста. — Бъди спокоен. Знам как да пазя тайни.
— Надявам се. — Погледът на Крюйров отново се зарея към екрана. — Е, какво ти е мнението? Ама честно.
Коста бавно поклати глава.
— Не зная — призна той. — Не мога да се отърва от мисълта, че ловците на ангели могат в края на краищата да се окажат прави.
— Да — онази история с чуждопланетния кораб кимна Крюйров и сбърчи устни. — Приемах я за доста наивна. Сега не съм сигурен.
— Е, да не задълбаваме направо в мистиката — предупреди ги Джайаси. — Няма причина ангелите едновременно да не са частици на доброто и на разума. Или може да се окаже, че такива неясни неща като морал и разум са всъщност различни аспекти на едно и също нещо.
Крюйров леко подсвирна.
— Божичко, това е концепция. По-скоро ще повярвам в извънземните призраци.
— Не се безпокой — насмешливо каза Джайаси. — Аз съм само експериментатор. Какво разбирам от теория?
— Не се съмнявам, че теоретиците ще излязат с още по-откачени виждания — отговори му в същия тон Крюйров. — А може и с десетина още в деня на публикуването.
— Ако са като някои теоретици, които познавам, предположението ти е доста консервативно — съгласи се Коста. — Мога ли по някакъв начин да помогна на теб или на доктор Фрашни по въпроса?
— Сигурен съм, че имаш свои… о, да бе — прекъсна Крюйров и хвърли поглед към Джайаси. — Язон ми каза, че в момента не си зает. Ами… — той замислено се почеса но брадичката, — може и да изскочи нещо. Разбира се, трябва първо да питам доктор Фрашни.
— Предстои ти доста черна работа — напомни му Коста. — Още две ръце няма да ти дойдат зле.
— Вярно е — съгласи се Крюйров. — От друга страна обаче, доктор Фрашни може да предпочете запазването на тайната пред бързината.
— Но аз вече съм в течение — настоя Коста. — И работя добре — доктор Кахенло може да гарантира.
Джайаси го изгледа с любопитство.
— Доста разпалено искаш да се включиш в това. Има ли някаква специална причина?
Коста го погледна право в очите.
— Даже две. И и двете са моя лична работа.
— А — предпазливо каза Джайаси. — Добре.
— Отивам в кабинета си — обърна се Коста към Крюйров. — Имам няколко идеи, които искам да нахвърля. Обади ми се, когато говориш с доктор Фрашни, става ли?
— Става — също така предпазливо отговори Крюйров.
„Първи закон на шпионина — не привличай излишно внимание.“ Предупрежденията на инструкторите отекнаха в главата на Коста, докато излизаше от стаята. Но в момента не му пукаше за закони и правила. Доста се бе отклонил от основната цел на задачата си, разсеян от приятелски настроените колеги и идеалистичните разговори за квантите на доброто.