Форсайт погледна отново дисплея. „Може би лично посещение…“
— Да идем и да го попитаме.
Челюстта на Пирбазари увисна.
— Какво?
— Да идем и да го попитаме — повтори Форсайт. — Е, може би не точно да го попитаме, поне не пряко. Но да разберем какво са намислили с тази тийнейджърка.
— Ами… — бавно произнесе Пирбазари. — Предполагам, че бихме могли. Но това едва ли може да се определи като подходящо занимание за един Върховен сенатор.
— Става въпрос за ангелите, Зар — твърдо заяви Форсайт. — Ангелите, института… може би за самата Ангелиада. А това вече е работа на един Върховен сенатор. Освен това един мошеник, свикнал да премята полицията, едва ли ще успее да се справи с един Върховен сенатор — по-меко продължи той. — Или с бивш командващ ЕмОт.
Пирбазари кимна с онова неутрално изражение, което напоследък все по-често се забелязваше на лицето му.
— Да, сър. С ваше разрешение ще се заема с приготовленията.
— Не прекалявай — каза след него Форсайт. — Ти, аз, Ронион, може би още някой, и екипажът. И не говори много. Не искам да се разчува.
Пирбазари спря и за момент Форсайт помисли, че ще настоява за обяснение. Но…
— Да, сър.
Вратата се затвори след него и Форсайт тихо изруга. Но Пирбазари и неговото неутрално поведение бе на последно място сред грижите му. Ключът към спирането или поне забавянето на прииждащия поток ангели беше — може би — на една ръка разстояние.
Данните на Коста можеха да се окажат жизненоважни за оцеляването на Емпирей. Дори самият Коста да не беше.
Дълбоко в пашкула роботите спряха. Задачата най-сетне беше изпълнена.
На повърхността на астероида се появи мъничък отвор — подобен на онзи, през който бе излетял корабът на Коста, но много по-тесен. От него излетя парче скала толкова бавно, че да остане да се носи точно пред пашкула. Ако всичко вървеше по план, следващият мирски кораб щеше да попадне в близката мрежа след шест дни, осемнадесет часа и двадесет и седем минути. И да напусне заедно със съобщението.
Пашкулът премина в режим на изчакване.
24.
— Според жената на рецепцията — Пирбазари се наведе и погледна през десния прозорец на таксито — Коста е тръгнал към доковете на ловните кораби рано тази сутрин. Носел е кутия с апаратура.
— Интересно — отбеляза Форсайт. Да не би Коста да бе усетил накъде духа вятърът и да беше решил да изчезва? — Колко апаратура?
— Не много. Не мисля, че е решил да се омита, ако се питате това. Жената каза, че провежда някакъв експеримент на борда на един от корабите.
— „Газела“?
— Именно — кимна Пирбазари. — Същият кораб, който е използвал и миналия път. Десет към едно, че ще открием и гратисчийката от „Ксирус“ някъде наоколо.
— И аз бих се обзаложил — съгласи се Форсайт. — Разполагаме ли с номера на дока на „Газела“?
— Да. C-33, южното поле. Собственици и пилоти са брат и сестра, Ханан и Орнина Дейвий. Искате ли да отидем и да проверим?
Форсайт погледна над рамото на Пирбазари към сградата на института и обмисли възможностите.
— Да. Но само аз и Ронион.
Лицето на Пирбазари леко се напрегна.
— Категорично съм против, господин Върховен сенатор. Не знаем с какви хора си имаме работа. Може да е опасно.
— Не мисля — успокои го Форсайт. — Поне засега. Знаем, че са умни, а умните не изпадат толкова лесно в паника. Освен това по-късно може да продължиш да го следиш тук, а те не бива да разбират, че помежду ни има връзка.
— Решението, разбира се, си е ваше — неохотно каза Пирбазари. — Но въпреки това съм против.
— Мнението ти е отбелязано. — Форсайт кимна към сградата на института. — Славис ще има ли проблеми?
— Да отвори файловете на Коста? — Пирбазари поклати глава. — Не. Знаците на служител на Върховния сенат са доста убедителни.
— Добре. Можеш да му помогнеш, ако се наложи. Не си споменавал, че съм тук, нали?
— Не, сър. Казахме само, че сме хора от вашия екип и събираме данни. Което, разбира се, си е самата истина — добави той, след като поразмисли.
Форсайт потисна гримасата си. Преди няколко месеца Пирбазари не би имал никакви угризения да излъже един или два пъти в името на дълга си. Очевидно ангелите влияеха върху хората му, независимо от всичките му усилия.