— Действай. — Той се облегна назад. — Такси — ловен док C-33.
Колата потегли и след малко Форсайт усети стеснително потупване по рамото.
„Да?“ — обърна се той към спътника си.
Ронион изглеждаше разтревожен.
„Опасно ли е?“
Форсайт се усмихна.
„Не — увери го той. Седнал от лявата му страна, Ронион бе успял да разчете по устните половината от разговора — тази на Пирбазари. — Просто отиваме да посетим едни хора. Ангелът ни тук ли е?“
Ронион кимна с обичайната си енергичност.
„Да.“ — И потупа левия си джоб с огромната си ръка.
Форсайт кимна и отново се усмихна.
„Добре.“
Не случайно джобът се намираше между него и тялото на Ронион. Сред множеството чудесни качества на Ронион беше и способността буквално да изпълнява прости инструкции.
С ударение върху прости…
Отново погледна Ронион. Досега той не го бе подвеждал нито веднъж. Но досега всичко бе в повече или по-малко Познатите води на политиката. Този път бе различно… и при наличието на двама мошеници моментът не изглеждаше подходящ за първи провал.
„Хората, при които отиваме, са от онези, които пътуват с малки кораби и ловят ангели — обясни със знаци Форсайт. — И поради това може да има и други хора наоколо, които да се опитват да откраднат ангел. Така че бъди много внимателен с нашия. Нали?“
Ронион тържествено кимна.
„Никой няма да разбере.“
Намираха се в района на доковете — ред след ред прашни бетонни площадки, отделени от улицата с телена ограда. На много от тях върху дълбоко набраздени участъци се издигаха ловни кораби. Гледката силно напомняше условията в доковете при Ятрус преди Форсайт да успее да прокара реформите през сената на Лорелей. Отбеляза си да провери каква част от печалбата на корпорация „Гейбриъл“ отива за основна поддръжка.
Ронион развълнувано го потупа по рамото.
„Стигнахме, нали? C-33, нали така?“
„Да“ — потвърди Форсайт; опитваше се да се настрои войнствено и да не обръща внимание на учестените удари им сърцето си. Напомни си, че умните хора не изпадат лесно в паника.
До кораба стояха двама мъже — единият бе сакат и доста дебел, а другият — съвсем млад и изглеждаше така, сякаш наскоро е излязъл от някой университет. Следван от Ронион, Форсайт доближи до портала.
— Извинете — извика той през телената ограда.
И двамата се обърнаха.
— Здравейте — махна по-възрастният и им направи знак да се приближат. — Заповядайте, влезте.
Форсайт вдигна резето и порталът се отвори.
— Извинявайте, че ви притеснявам — каза той, докато двамата с Ронион вървяха към кораба. — Търся Джерико Коста и си помислих, че мога да го намеря тук.
Дори от това разстояние успя да забележи изненадата, пробягала по лицето на младия мъж.
— Аз съм Коста — отговори той. — А вие?
Форсайт изчака, докато ги приближи.
— Аз съм Върховен сенатор Аркин Форсайт от Лорелей — каза той, без да изпуска Коста от поглед.
Реакцията беше повече или по-малко такава, каквато бе очаквал — още една сянка на изненада, примесена с предпазливост, но нищо, което дори далеч да наподобява паника.
— Разбирам — каза Коста. — За мен е чест да се запознаем, господин Върховен сенатор.
— За мен също — сериозно отговори Форсайт. — Следя много внимателно работата ви. В нея има някои моменти, които особено ме интересуват. А вие трябва да сте Ханан Дейвий — обърна се той към по-възрастния мъж.
— Да, сър. — Ханан изглеждаше зашеметен, но бързо дойде на себе си. — За мен е голяма чест, господин Върховен сенатор.
Форсайт му кимна и отново се обърна към Коста.
— Дойдох за няколко дни на Сераф и реших, че ще е полезно да проверя как вървят нещата при вас.
— Страхувам се, че в момента вървят съвсем бавно, сър. — Гласът на Коста звучеше извинително. — По някаква неясна причина замразиха кредитната ми линия и докато нещата не се изяснят, не мога да използвам ресурсите на института. Господин Дейвий беше така любезен да ми разреши да инсталирам някои уреди на борда на „Газела“. В противен случай щях да стоя със скръстени ръце.
— Разбирам. Казвате, кредитът ви е напълно замразен?
— Да, сър. Директор Подолак се опитва да открие проблема, но засега безуспешно.
— Ще видя какво мога да направя, когато се върна на Ухуру. — Форсайт погледна извисяващия се над главите им кораб. — Казвате, че сте донесли част от апаратурата си на борда?