— Искаш ли да конфискувам разни ангелски части по коридорите? — пита Ди-Дум.
Не смея да се пошегувам, че двамата с брат му и бездруго са в бизнеса с ангелски органи, да не би да се окаже вярно.
— Няма гаранция всички тези органи да са автентични — отвръща Санджей. — Всъщност, ще се изненадам, ако дори един става. Освен това много по-полезно би било да изучим цяло тяло…
В скута му лежат разпилени парчетата хартия, съставяли нашия свят.
— Стискай палци! — обажда се Ави. — Ако извадим късмет, ще ти донесем и живи образци.
Полазва ме тръпка на безпокойство. Но си казвам, че войниците на Съпротивата няма да хванат Рафи. Не могат. Той ще се измъкне невредим.
Радиостанцията на таблото оживява и се обажда нечий глас:
— Нещо става в старото гнездо.
Ави грабва микрофона и пита:
— Какво „нещо“?
— Във въздуха има много ангели. Твърде много за излавяне.
Ави изважда от жабката бинокъл и поглежда към града. На повечето места не би имал пряка видимост, но тук сме близо до водата и има шанс да зърне нещо.
— Какво става? — интересува се Ди-Дум.
— Нямам представа — отвръща генералът, все още загледан през бинокъла. — Обаче са доста. Явно се вихри нещо интересно.
— Вече сме на средата на пътя към града — предупреждава Ди-Дум.
— Той каза, че са прекалено много за залавяне — обажда се Санджей с нервно потреперващ глас.
— Така е — съгласява се Ави. — Но има вероятност да открием какво правят. А и нали искаше ангелски трупове за изучаване. Гнездото би било най-доброто място да ги намерим.
— Май трябва да изберем или едната, или другата цел — обажда се Ди-Дум. — Ако ще ходим на летището, ще са ни нужни под ръка всички подкрепления, за да приберем мишените — стига да са още там.
Ави въздъхва, явно разколебан. По радиостанцията разпорежда:
— Промяна в плана. Всички коли да се насочат към старото гнездо. Приближавайте с изключителна предпазливост! Повтарям, приближавайте много внимателно! Забелязани са враждебни елементи. Мисията е само проучвателна. Но ако ви се отвори възможност, донесете птичи образец. Мъртъв или жив.
7
Леденият дъжд ме дере по лицето, докато препускаме между изоставените коли в море от боклуци. Е, „препускане“ е твърде силна дума за джип, който кара с петдесетина километра в час, но в днешно време тази скорост е главоломна — буквално, защото съм кацнала на прозореца и се държа с все сили, все едно е въпрос на живот и смърт.
— Танк на два часа — подвиквам.
— Танк? Вярно ли? — пита Ди-Дум. Изпъва врат да надзърне над боклука, отрупал пътя. Май го тресат нерви, макар и двамата да знаем, че ангелите биха чули танк от километри разстояние.
— Не се майтапя. Изглежда зарязан.
Дъждовната вода е напоила косата ми, стича се по врата и прокарва леден пръст по гърба ми. Ръми леко, в Сан Франциско обикновено е така, но достатъчно обилно дъждът да се просмуква през всичко. Влажният студ вкочанява пръстите ми и е все по-трудно да стискам дръжката.
— Автобус на дванайсет часа — казвам.
— Аха, него го виждам.
Автобусът се е килнал настрани. За миг се чудя дали е катурнат при някое от земетресенията, разтърсили света при пришествието на ангелите или е бил вдигнат и хвърлен за отмъщение от „птичките“, когато Съпротивата удари гнездото им. Аз лично залагам на второто, понеже на пътя близо до автобуса има дълъг кратер и в него — преобърнат с колелата нагоре „Хамър“.
— Ъъ, гигантски кратер…
Още не съм довършила предупреждението си и Ди-Дум завива рязко. Държа се здраво, докато политам надясно. За миг ми се струва, че ще рухна на асфалта по лице.
Близнакът изпълнява луд зигзаг, преди да изправи волана.
— Малко по-ранно предупреждение няма да е зле! — обажда се Ди-Дум с напевен глас.
— Малко по-гладко каране няма да е зле — имитирам тона му. Твърдият метален ръб на вратата на колата се притиска към бедрото ми и ми прави синини при подрусванията върху тротоара.
И сякаш положението и бездруго не е достатъчно лошо, не съм мяркала никъде по пътя и следа от прилепови крила, зашити към достойно за Адонис тяло. Не че очаквам да видя Рафи.
— Стига толкова! С очила или без, ред е на Санджей! — смъквам се от наблюдателния си пост и се отпускам на задната седалка, а индиецът послушно се изкатерва да седне на отворения прозорец от неговата страна.