Прехапвам устна в опит да удържа любопитството си, но въпросът все пак излиза на бял свят.
— И какво ще правиш, докато съм скрита от света?
— Ще си върна крилата. Ще открия какво става с хората ми и ще оправя положението… — Поема си дълбоко дъх. — И щом си уредя делата, заедно с ангелите ще се върна у дома!
Кимам, забивайки нокти в дланите си, за да си помогна да се съсредоточа.
— Не отричам, че звучи привлекателно, Рафи. Да си на безопасно място е прекрасно… — усмихвам му се тъжно. — Вероятно ще приема предложението ти, веднага щом си събера семейството. Така де, ако още се навърташ наоколо и си готов да помогнеш.
Той въздъхва.
— Липсват ми времената, когато можеше да юркаш жените наоколо и те нямаха друг избор!
— Това да не е все пак само легенда? Дълбоко се съмнявам, че някой някога е юркал майка ми…
— Сигурно си права. Навярно неподчинението е присъщо на жените в рода ти много поколения назад. Вие сте същинска чума по земята.
— Поне докато сме чума и по ангелите, хората положително ще ни го простят.
— О, определено си чума поне по един ангел! Има ли как да те спра да отидеш в гнездото?
Щателно обмислям въпроса на Рафи.
— Ще ми се да имаше. Животът ми щеше да е много по-лесен.
— Ако откажа да ти помогна да стигнеш дотам?
— Ще вървя пеша или ще карам.
— Ако те замъкна в някой затвор и те заключа?
— Ще използвам готиното си мечле да си проправя път навън!
— Ако оставя меча извън затвора?
— Няма да го направиш. Щом не може да бъде в твоите ръце, искаш да е в моите, нали? По-добре сме си заедно, отколкото поотделно.
Погледите ни се срещат.
— Пък и кой ще ме пусне от килията, ако с теб се случи нещо?
Рафи забелва очи, сякаш самата мисъл да му се случи нещо е смешна.
— Белиал вероятно още е в гнездото — казвам.
— И защо мислиш така?
— Докторът, оперирал Пейдж, смята, че Белиал я привлича. Кой знае какъв странен животински усет са вложили в нея? Има шанс да долавя къде се намира той… — вдигам устройството на майка. — Аз следя Пейдж. Тя следва Белиал. Няма начин да ме спреш да тръгна след Пейдж, така че защо не се възползваш от положението и просто не литнеш с мен дотам?
Рафи ме гледа сърдито.
— Не ти ли стига, че се наложи веднъж да те гледам как умираш?
— Достатъчно е да се погрижиш да не се повтаря… — дарявам го със слънчева усмивка. — Фасулска работа.
— Единственото фасулско нещо си ти. Упорита малка… — възраженията му затихват до степен да не ги чувам, но едва ли реди комплименти.
В крайна сметка протяга ръце.
Изнервящо е да съм така близо до Рафи, че да усещам с гърди ударите на сърцето му. Прегръщам го здраво, когато разтваря крила и излита в нощта.
68
Носим се съвсем близо над водата — по-скоро плуваме. Все очаквам да влетим през някоя по-голяма вълна. Пяната непрекъснато ни къпе като леден душ. Заравям лице в шията на Рафи в търсене на неизчерпаемата му топлина.
От студ ръцете ми всеки момент ще се строшат и ще паднат в знак на съпротива. Не ми носи утеха мисълта, че няма друг начин да се приближим до гнездото, без да ни забележат. Ако бяхме летели над земята, несъмнено щяхме да привлечем внимание.
Рафи понася със стоицизъм и спокойствие близостта на водата, при все че за цялото си съществуване сигурно е плувал само веднъж. Аз не съм толкова сдържана. Невъзможно ми е да озаптя мислите, че това е вероятно последното, което правя. Безсилна съм да изтрия от очите си образите на побеснелите воини, опръскани с кръв.
Рафи ме притиска още по-здраво.
— Време беше да покажеш малко здрав разум. Нормално е да се страхуваш.
— Треперя, защото замръзвам.
— Много си сладка, когато те е страх.
Хвърлям му мръснишки поглед:
— Да, и ти си сладък, когато те е страх.
Той направо избухва в смях.
— Искаш да кажеш, че съм потресаващо прекрасен, когато не ме е страх. Понеже никога не си ме виждала уплашен.
— Казах „сладичък“, не „потресаващо прекрасен“.
Приближаваме брега. Поне засега тътенът на вълните, връхлитащи пясъка и скалите, заглушава дърдоренето ни. Но се приближаваме все повече и двамата инстинктивно млъкваме.
План, разбира се, нямаме. Просто ще видим какво се случва и ще действаме според ситуацията. Отклоняваме се малко встрани от новото гнездо, за да можем да стъпим незабелязано на брега. Приземяваме се на плажа под скалите, на края на хотелския терен.