Ала ангелите не стигат достатъчно бързо до тях. Рафи отрязва и второто крило на Белиал.
Снежнобелите крила падат на земята, все още прекрасни и пълни е живот.
Рафи изритва първия озовал се наблизо ангел.
Бие се упорито срещу двама, които му се нахвърлят. Крещи им, вероятно се опитва да обясни какво прави всъщност, но тътнещото бръмчене на скорпионите във висините, гневните викове на ангелите и ревът на прибоя заглушават напълно гласа му.
Успява да отблъсне първите си нападатели, третият обаче вади меч.
Рафи разполага с едно-единствено ефективно оръжие — демонските крила, все още скрити под перушинената маскировка. Той отстъпва назад, обзет от колебание дали да ги покаже пред толкова много ангели, макар и да е малко вероятно някой да го познае под маската. Но нападателят не му оставя избор и замахва да го посече с меча си.
Демонските крила на Рафи се разтварят с трясък.
Тълпата се смълчава. Бръмченето на скорпионите заглъхва — те вече са преминали над главите ни. А сърповете по крилата на Рафи се показват навън с изщракване.
Издрънчават и отблъскват меча на противника му. Острието излита във въздуха и тупва на моравата.
Рафи свежда брадичка и се взира в ангелите със заплашителен поглед. С гигантските прилепови крила зад гърба и сърповете, блеснали в алено на светлината на факлите, той е съвършеното въплъщение на дявола.
Отрязаните крила лежат от двете страни на Белиал. Белите пера се веят на вятъра и изглеждат сюрреалистично не на място върху просмуканата с кръв трева. Когато се навежда над демона, празничната маска на Рафи само допълва ужаса на случващото се.
Ангелите го гледат втрещени. Единствените звуци са бръмченето на отдалечаващите се скакалци и грохотът на вълните, които се разбиват в скалите под нас.
След това съскането на сто ангелски меча, напуснали ножниците си, изпълва нощта.
72
Дъхът ми свисти треперливо и изобщо не си чувствам пръстите. Не виждам никакъв изход от положението.
Рафи се е изправил над Белиал и наблюдава как воините го обграждат. Погледът му гори, но очевидно се намираме в доста лошо положение. Дори Рафи да е в най-добрата си форма, не би могъл да отблъсне цял легион от своите, ако допуснем, че би пожелал да го стори.
Пейдж и аз сме обградени отвсякъде, също и Рафи. Възможно е сестра ми да крие и други козове в ръкава, но шансовете не са точно на наша страна. Озъртам се да открия процеп в стената от ангели, та да избутам Пейдж към спасението, но такъв няма.
В капан сме.
Ангелите се разгръщат около нас и ни отрязват от всички страни — суша, вода и въздух. Не ми изглежда за пръв път да затварят капан около плячката си. Знаят как да действат в синхрон, признавам им го.
Неколцина се приближават към Рафи с мечове в ръка. Той ги преценява, поглежда към крилата на земята, сякаш да запомни къде се намират, и прекрачва главата на Белиал, за да приеме битката, изправен пред крилата си.
Скорпионите поглеждат изпитателно Рафи, но продължават да изсмукват демона, който съвсем се е спихнал. Ангелските мечове се удрят в сърповете на крилата на Рафи, а чудовищата се стряскат и отлитат.
Очите на Белиал са втренчени в една точка, а кръвта му продължава да изтича през раните и ухапванията. Ако не знаех истината, щях да го сметна за мъртъв.
Рафи се старае да удържи ангелите да не настъпват крилата му, но когато се сражаваш за живота си, възможностите все пак си имат граници.
Навеждам се надолу и измъквам едното снежнобяло крило, преди някой да го настъпи. Бързо го сгъвам и го подавам на Пейдж.
— Подръж го. Не позволявай и перо да падне от него!
Втурвам се от другата страна на Рафи и припълзявам по земята, за да докопам и другото крило, точно когато един ангел се кани да го смачка с крак. Над мен демонските крила секат и блокират в трескав вихър.
Изпълзявам назад, за да не се пречкам на Рафи. Сгъвам и това крило, и го давам на Пейдж. Колкото и да е лек товарът й, практически я покрива цялата, както е стиснала крилата в обятията си.
Отвеждам сестра ми по-назад от схватката. Пътя ни обаче блокира воин с много злокобен поглед.